— Това е тя — извика Ланиер. — Открихме я. Или… май тя ни откри.
— Предполагах, че някой ще тръгне да ме търси. Нали ви казах. Те са мои приятели. — Патриша се наведе напред, опитвайки се да вникне в смисъла на проектираните изображения. Беше забелязала Ланиер в пилотската кабина. — Сигурна са изплашени до смърт. — Тя проследи с поглед черната патрулна машина, която бавно се издигна над самолета и се прибра в отредената й клетка.
— Нищо чудно да си имат сериозни неприятности с градската управа — рече Олми. — Правя опити да прехвърля случая към друга инстанция и да ги освободя от съдебна отговорност, но не зная дали ще постигна успех.
— Дошли са да ме търсят — рече тя. — Не можете да ги вините за това.
— Движили са се по аксиалния поток, което е строго забранено.
— Така е, но откъде биха могли да знаят?
Олми не отговори на въпроса.
— Зная кои са — рече той. — Твоят шеф Ланиер, Каролсон от научната група, китайката с европейски черти на име Фарли и инженерът Хайнеман.
— Познал си ги? Значи разполагаш със сведения за всички ни, така ли?
Механичните роботи избутаха прикачения на кабелите самолет към едно странично разширение на хангара. Ирисовидната врата на разширението се затвори зад тях и хангарът потъна в мрак.
Патриша излезе от стаята и пое предложената от Олми ръка. Той е поведе към хангара за инспекция.
В този момент пристигна и Сули Рам Кикура. Все още не беше се срещала лично с Патриша, но знаеше всичко за нея. Адвокатката и Олми проектираха кратък диалог в пространството пред тях. Патриша не можа да проследи всички визуални символи — и без това някои от тях въобще не й говореха нищо — но все пак съумя да схване същината на разговора. Новопоявилата се беше телесен адвокат. Тя прие изявлението на Олми и го предаде директно в пред-съдебната процедура.
Люкът на самолета се отвори. Един от механичните работници клечеше наблизо, насочил сензорите си за да запечата слизането на пасажерите.
История, помисли си Патриша. Тук всички сме част от историята.
Пръв се показа Ланиер. Патриша едва се сдържа да не му помаха, все пак се надигна нетърпеливо на пръсти и му кимна. Той й отвърна с кимване и бавно се спусна по стълбичката. Фарли го последва. Появи се Каролсон, но остана на изхода. Ланиер посочи с ръка.
— Имаме ранен вътре. Ще се нуждае от помощ.
Олми и жената размениха няколко думи, после тя докосна своето сребърно колие. В същия миг погледна към Патриша и се усмихна. Проекторът й изобрази американско флагче над лявото й рамо — очевидно жената бе от американско потекло и се гордееше с това.
— Какво ще правим сега? — попита Каролсон. — Вътре ли да го оставим?
— Кажи на твоите приятели, че сме повикали медицински работник — рече тихо Олми.
— Всичко ще бъде наред. Повикахме помощ — извика Патриша. Ланиер направи опит да се приближи към нея, но бе спрян от механичния работник.
— Пуснете го да мине! — примоли се Патриша. — Олми, защо ги спират?
— Под карантина са — обясни Олми и посочи светещата червена лента, която опасваше самолета.
Патриша се обърна към Ланиер и вдигна ръка.
— Нищо няма да ви направят. Не се безпокойте. Само изчакайте малко.
— Радвам се да те видя — рече Ланиер, като не изпускаше от око щъкащите наоколо механични работници. — Не се надявахме да те открием някога.
Патриша преглътна болезнената буца, заседнала на гърлото й. После се обърна към Олми.
— Трябва да останем заедно — заяви решително тя. — За да може да си помагаме.
Олми й се усмихна, но не каза нищо. Вместо това наново потъна в оживена размяна на символи с жената.
— Решението се взима в момента — обяви накрая той.
— Дали са престъпници, или гости, това ли? — попита Патриша.
— О, няма никакво съмнение, че ще бъдат обявени за гости — намеси се жената на перфектен английски.
— Сега ще им вземат лабораторни проби — съобщи Олми. — Най-добре да ги предупредиш.
— Гари, — извика Патриша — интересуват се от нашите тъканни култури. Един от техните работници — от механичните — ще се приближи и ще вземе микроскопични проби от кожите ви. Не боли. Освен това искат да им предадете отходния резервоар на тоалетната.
— Ето го и медицинския екип — каза Олми. Помисли си, че като свърши всичко, ще трябва да се свърже с участниците в операцията и да поиска от тях клетва, че ще запазят всичко в тайна. В хангара влязоха още двама телесни граждани и един миниатюрен механичен работник и се насочиха право към червената рента. В мига, когато пресякоха лентата, на раменете им изгряха червени нашивки, обозначаващи, че сега и те са под карантина.