— Добра идея — кимна той. — Седни.
Той се настани в мекото кожено кресло, а Патриша се отпусна на дивана. Тя сви ръце в скута и го огледа със спокоен поглед, леко усмихната.
— Какво, по дяволите, се случи с теб? — попита Ланиер.
— Не е ли очевидно? Отвлякоха ме. Отначало помислих, че са ни нападнали. Имах чувството, че съм се побъркала. Може наистина да не съм била на себе си. Взех влака за трета кухина и Олми ме откри там. Беше взел и франта със себе си — той не е човек.
— Кой е Олми?
— Виждал си го — този, който ви посрещна в хангара и уреди жилища за всички.
— Да, виждал съм го, но кой всъщност е той — какъв пост заема, с каква власт разполага?
— Той е нещо като агент. Работи за Възела — правителството на Хексамона. Откакто съм тук, се занимава с обучението ми. В края на краищата, нападнаха ли ни?
— Да — каза Ланиер. — Руснаците. — Той й предаде накратко хронологията на събитията, а Патриша го изслуша внимателно.
— Сигурно това трябва да е била причината, заради която Олми искаше да ме отведе — рече накрая тя. — Мислел е, че там животът ми ще бъде изложен на опасност. Не зная защо се е спрял точно на мен, но… — тя сви рамене. — Имам само предположения. Вече ме подложиха на пълни изследвания. Вас също ще ви изследват — пълна диагностика, физиологични тестове — всичко само за няколко минути. Не боли. Наистина се интересуват от телата ни. За тях сме като архаични куриози.
— Не се и съмнявам. Да ти призная, когато научих, че си била отвлечена, направо побеснях. Знаеш ли, Джудит Хофман успя да се прехвърли на Камъка от Станция шестнадесет…
— Чудесно! — извика Патриша. — Някой друг имаше ли с нея?
— Да — но не ги познаваш.
Патриша се омърлуши.
— Изглежда е решила, че вече не ме бива много за тази работа. Твоето изчезване беше последната капка в чашата.
— Моето ли?
— Хофман ми нареди да те пазя като очите си. А аз не само, че не можах да попреча по никакъв начин за избухването на войната, но на всичко отгоре изгубих и теб. Хич не ми беше лесно да се примиря с провала си, Патриша. — Той потърка уморено очите си. — Провал! Що за глупост, да нарека унищожаването на земната цивилизация „провал“!
Патриша стисна ръката му в шепата си.
— Не всичко е изгубено — прошепна тя.
— Така че, тази експедиция бе организирана лично от Хофман.
— Колко е хубаво, че отново сте тук — единствените ми приятели, помощници.
— Надявам се, че наистина ни приемат за гости? — попита той.
— О, да. Не ви очакваха, макар че още при първото съобщение Олми предположи, че става дума за тръбохода. Незабавно се свързаха с него, той като той последен бе посещавал този край на коридора.
— Знаят ли за Камъка — за присъствието ни там?
— Да, предполагам — Олми сигурно им е казал.
— И какво смятат да предприемат? Интересуват ли се въобще от Камъка…
— Не съм сигурна. Някои вероятно се интересуват. Всичко е толкова объркано, а и Олми се занимава едва от няколко дни с мен. Проблемът изглежда е политически, поне така ми каза Олми.
— Те са ужасно напреднали, нали? — попита Ланиер.
— О, да, но не чак толкова, че да не разбираме какво става наоколо. Ето тези стаи, например, по нищо не се отличават от жилищните помещения в трета кухина. От стаята, в която ме заведе Такахаши.
Ланиер не бе споменал за предателството на Такахаши. Не смяташе, че и сега е необходимо.
— Цялото обзавеждане е илюзия — продължи Патриша. — Във всяка стая е монтиран пиктор — нещо като проектор. Той въздейства директно върху сетивата ни и така възприемаме промените в обкръжаващата ни среда. Всъщност мебелите са съвсем обикновени, със стандартна форма и функции, всичко останало се проектира допълнително. Усъвършенствали са тази технология преди много векове. Привикнали са към нея, както ние към електричеството.
Ланиер протегна ръка, прелисти броя на „Щерн“, после го отмести и вдигна намиращия се отдолу „Таймз“.
— Значи тези списания, вазата… — той посочи стъклената ваза — всичко това са записи, проектирани в съзнанието ни?
— Нещо такова.
— Наблюдават ли ни в момента?
— Не. Поне така ми казаха. Тук много държат на личния живот.
— Каза, че нямаш представа какво искат от теб.
— Е… само предположения. Изглежда Олми се е уплашил, че мога да изключа машините в шеста кухина.
— Нали спомена, че искал да те спаси.
— Вярно, далеч от опасностите. — Тя се изправи и кимна към обзавеждането. — Харесва ли ти?