— Освен това, — продължи Рам Кикура — според статуса ви, вие сте в състояние да оказвате определена помощ на Хексамона и да получавате в замяна известно заплащане — във форма близка до вашите представи. На първо време обаче никой няма да ви безпокои. От вас ще се иска единствено известно съдействие при извършването на някои изследвания — с ваше изрично съгласие — а събраните сведения ще бъдат инвестирани на ваша сметка в единната информационна система на Хексамоновата банка. Тези сведения ще бъдат предоставени за свободно ползване на членовете на Възела и правителствения апарат.
— Аз имам някои въпроси — намеси се Ланиер.
— Моля, задайте ги.
— Какво е Хексамонът… а също и този Възел?
— Под Хексамона разбираме цялата общност от човешки същества. Вие вероятно бихте го нарекли държава. Възелът е главното законодателно тяло на този град, както и на Пътя — от Шишарк до маркировка 2х9 от Пътя. Става дума за точка, която отстои на два милиарда километра от началото на Пътя.
— Значи вие сте потомци на жителите на Камъка — същите, които са обитавали Шишарк? — попита Каролсон.
— Да — рече Рам Кикура.
— Простете — намеси се Хайнеман. — Колко души живеят тук? Колко е голям този Аксисград?
Рам Кикура се усмихна и проектира серия от инструкции върху празните стени. В стаята липсваха информационни колони — по всичко изглежда функциите им бяха интегрирани в скритите от погледа пиктори. Внезапно пред тях се появи обемно изображение на Аксисград, което бавно се въртеше. Хайнеман се наведе напред в креслото и присви съсредоточено вежди.
— Сто милиона човеци обитават градът пред вас и прилежащия участък от Пътя. Десет милиона живеят извън града, разпръснати по протежение на Пътя, това са предимно търговци и координатори на петстотин и седемдесетте активни кладенци. Аксисград има деветдесет милиона жители. От тях седемдесет милиона се съхраняват в Градската памет. Повечето са изживели полагащите им се две законни превъплъщения, напуснали са телата си и съществуват като индивидуални схеми в информационната среда на Градската памет. Могат да получат отново тела при специални обстоятелства, но докато не възникне подобна необходимост остават на съхранение в паметта. Приблизително пет милиона е броят на личностите с отклонения — психически заболявания или деградации, които не подлежат на терапия, дори когато се използват екстремални средства — те се съхраняват в неактивно състояние.
— Значи хората тук не умират? — попита Каролсон.
— Под смърт, или умиране тук обикновено се разбира загубата на телесното състояние, но не и на личността. Тоест, отговаряйки на въпроса ви — не умират, или умират твърде рядко — обясняваше Рам Кикура. — Всички ние сме снабдени с имплантати. — Тя докосна с пръст мъничка точица зад ухото си, после го придвижи до друга — точно над носа. — Те подсилват нашите мисловни способности, а в случай на неприятен инцидент запазват запис от преживяното до последния момент, заедно с пълна схема на личността. Имплантатът е практически неразрушим — при инцидент той е първото, което търсим. На всеки няколко дни с помощта на тези имплантати опресняваме намиращите се в Градската памет записи на нашето съществуване. По такъв начин личността може да бъде реконструирана за съвсем кратко време. Достатъчно е само опресненият запис да бъде прехвърлен в ново тяло и ще разполагаме с копие, което по нищо не се отличава от оригинала.
Тя огледа стаята, в очакване на нови въпроси. Нямаше такива, разказът й бе впечатлил дълбоко присъстващите.
— Ако Олми ми позволи, — предложи Рам Кикура — ще го използвам за пример…
Олми кимна.
— Той е нещо като рядък екземпляр, заради възрастта и житейската си история. Ражда се в своето оригинално тяло преди близо пет века. Първия път умира при нещастен случай — разрушението за щастие не е пълно и той бива реконструиран. Тъй като службата му пред Хексамона е от особена важност, а също така е свързана с опасности, получава право на три превъплъщения, за разлика от обичайните две. Тялото, което обитава в момента е пригодено за специална работа, въпреки, че на външен вид се приближава до общоприетите представи. Освен това е напълно автономно, що се отнася до поддръжка на жизнените функции. Изключени са всички компоненти на отделителната му система. В коремната кухина е разположен миниатюрен енергоизточник, а отходните продукти се изгарят вътрешно. Енергоизточникът се нуждае от подмяна и зареждане веднъж годишно. Нуждата от вода е сведена до минимум.
— Смяташ ли, че си човек? — запита го Каролсон.