— Разбира се — рече Олми. — Сигурно се питате как стои въпросът със секса?
— Ами… честно казано, да — призна Каролсон. Хайнеман присви очи и вдигна въпросително вежди.
— Притежавам всички необходими мъжки полови белези — по рождение и по избор, а органите ми функционират напълно нормално.
— И аз мога да го потвърдя — кимна Рам Кикура. — Вродената полова ориентация сега вече не е задължителна, нито пък е трайно явление.
— Искаш да кажеш, че ако си се родил мъж, това не значи, че ще останеш за цял живот такъв? — попита Фарли.
— Или жена. Или пък мъж или жена. В наши дни неоморфите рядко притежават специфична полова ориентация.
— Като спомена за вродена ориентация — подхвърли Хайнеман — това значи ли, че имате и зачеване по изкуствен път. Бебета в епруветки и прочие?
— С риск да ви шокирам — което така или иначе е неизбежно — трябва да ви съобщя, че повечето хора днес не се раждат, нито зачеват по естествен начин. Личностите им се създават от един или повече родители, чрез смесване на техните индивидуални схеми в градската памет, с добавка на нещо, което тук наричаме Загадка и което се взема от единия, или двамата родители. Новосъздадената личност израства и получава своето образование в Градската памет, преминава през серия от изпити, „съзрява“ и най-сетне се сдобива с правото на първо превъплъщение — обикновено в късна юношеска възраст. Тялото, което личността ще обитава, се изработва или по поръчка на родителите, или на самата нея. След като прекара полагащите му се две превъплъщения, личността се завръща отново в Градската памет.
Каролсон понечи да каже нещо, поколеба се и накрая събра смелост.
— А тези хора в компютъра — лишените от тела — те живи си са?
— Те вярват, че са живи — отвърна Рам Кикура. — Имат свои особени права и задължения, макар че гласовете им при важни проблеми нямат същата тежест, като на телесните. Ако ми позволите, мисля, че е време да се обърнем към някои проблеми, които имат конкретно значение… — тя посочи въртящото се изображение на града.
— Това е мястото, където се намирате сега. Временно не ви се разрешава, да се върнете обратно в Шишарк. Ще живеете в този квартал — казва се Аксис Надер, тук условията са сравнително близки до вашите представи за архитектура, култура и обитатели. Макар че още известно време няма да се срещате с тях, трябва да знаете, че местните жители се самоопределят като ортодоксални надерити.
— Госпожица Васкес е информирала сер Олми, че някои от вас вече имат известна представа от историята на Камъка. В такъв случай, няма да ви е трудно да си обясните защо ортодоксалните надерити предпочитат да живеят в обстановка, максимално близка до земната. В района има многобройни живописни местенца, където всичко е естествено, срещат се разбира се и мащабни проекции, но броят им е сведен до минимум. Отвъд Централния град има още два въртящи се квартала — Аксис Торо и Аксис Евклид. Първият също е обитаван от надерити, но с далеч по-либерални представи.
— Един въпрос — прекъсна я Ланиер. — Кога ще можем да се върнем при нашите?
— Не зная. Не аз ще взема подобно решение.
— Можем ли да им изпратим съобщение?
— Не — каза Олми. — От техническа гледна точка, вашите хора се явяват нарушители.
— Не смятате ли ситуацията за малко необичайна? — попита Ланиер. — Сега, когато Шишарк се е завърнал отново при Земята…
На лицето на Олми се изписа неудобство.
— Необичайна — да. И много комплицирана.
Патриша докосна Ланиер по рамото и разклати лекичко глава: достатъчно засега.
— След като се нахраните, ще ви покажа как да се възползвате от всички домашни удобства. После — почивка. Утре сутринта ще ви събудят. Бъдете така добри, да се съберете тук.
Патриша застана до Ланиер.
— Ние сме пионки, — прошепна тихо тя. — Но изглежда доста сме ги уплашили. — Той приближи пръст до устните си и излезе от стаята.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
От подземната станция до площада на библиотеката Чанг и Фу вървяха ръка за ръка. Почти не разговаряха, но и двамата бяха доволни, че са заедно. Преди няколко часа им бе хрумнала идеята да посетят библиотеката — това светилище, за което мнозина мечтаеха, а все още твърде малко бяха видели с очите си. Не повече от двадесетина души от учените и войниците — по единично, или на групи — досега бяха влизали в библиотеката, за да се върнат с възторжени сведения за нейните истински възможности. Впечатлен от дузина подобни изявления, Фу поиска разрешение от Хуа Линг и благодарение на това, че напоследък научната дейност бе доста ограничена, шефът на китайската научна група се съгласи.