— Няма защо.
Мирски слезе от волгата и затвори вратата.
— А, още нещо — наведе се мъжът към прозореца. — Възнамеряваш ли по някакъв начин да отмъстиш на Белорезки, Виелгорски и Язиков — най-вече на Виелгорски?
— Не — рече Мирски. — Вярно, че ми създадоха доста проблеми, особено Виелгорски, но честно — нямам намерение да си отмъщавам.
— Благодаря ти — кимна мъжът и вдигна прозореца.
— Пак заповядай — Мирски обърна гръб на пътя и потъна в нощта. Излегнат на меката трева, той се загледа в мрака над него.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
— Предпочитам тъмнина, ако обичате — произнесе Ланиер. В стаята се възцари мрак. Той приседна в илюзорното легло и отново си припомни последните думи на Патриша. „Изглежда доста сме ги уплашили“. Какво означаваше това — че в Аксисград са знаели за пристигането им на Камъка още от самото начало? От колко време този нафукан и самонадеян Олми ги е държал под наблюдение?
Изведнъж почувства нарастващо напрежение в долната част на корема си и осъзна, че докато умът му се занимаваше с тези главоблъсканици, забравил напълно за секса, тялото продължаваше да настоява за своето.
От към вратата се разнесе глас:
„Карен Фарли е в коридора и моли да бъде пусната.“
— Защо? — попита стреснато той, притеснен от съвпадението. — Почакайте — сама ли е?
„Да.“
— Пуснете я… нека влезе. — Той стана и приглади комбинезона, който бе носил по време на полета. Така и не облече халата, който бе открил на леглото.
За разлика от Карен, както се оказа след миг. Вратата се плъзна встрани, светлините в стаята блеснаха и тя се появи облечена в подобен халат, но със златист цвят, а не тъмносин, какъвто бе неговият.
— Извинявай за натрисането — заговори тя, усмихна се и вдигна ръце, сякаш да спре гнева му.
— Какво?
— Не се ли казваше така?
— Не — струва ми се. — Какво мога да направя за теб?
— Разговарях с Патриша, или по-скоро — тя дойде при мен. Реших, че няма да е зле, ако и ти научиш някои неща.
Той й посочи едно кресло.
— Аз също размених няколко думи с нея, но не узнах нищо съществено.
— Хайнеман и Каролсон са заедно тази нощ — съобщи Фарли докато сядаше. — Не ми го каза Патриша, разбрах го от Ленър. А преди да напуснем Камъка забелязах, че Фу и Чанг също обичат да се усамотяват — тя се усмихна, едновременно дръзко и смутено.
Ланиер сви рамене, после плесна тихо с длани и ги потърка.
— Ами това е съвсем нормално — рече той.
— Да. Само че новината те завари малко неподготвен, нали? Искам да кажа…
— Благодарен съм ти за онова, което направи за мен.
— Не зная какво да кажа. — Тя огледа любопитно апартамента. — Никога не съм изпадала по теб…
— Падала — поправи я усмихнато той.
— О, да, Божичко. Не съм си падала. Честно. Но ти изглеждаше така объркан. И аз изпитвах нещо подобно. Въпреки всичко, ти си оставаш шефът тук.
— Това няма значение — отвърна той. — Та казваш, Патриша…
— Има значение — настоя тя. — Аз те харесвах. Уверена бях, че и ти ме харесваш. Съвсем нормални, здрави взаимоотношения. Исках само да го знаеш, да знаеш, че не тая лоши чувства към теб.
Известно време Ланиер мълча и я разглежда с лъскавите си, черни очи.
— Колко жалко, че не говоря китайски. Сигурно щяхме да се разберем по-добре. Но бих могъл да го науча…
— Наистина ще бъде полезно, но за момента не е необходимо — отвърна Фарли с усмивка. — Знаеш ли — аз мога да те науча.
— Та какво каза Патриша?
— Тя смята, че ни използват — Олми, или някой друг — с конкретна цел. Олми доста е разговарял с нея, а също и франтът. Според нея в Аксисград съществуват невероятно заплетени политически взаимоотношения, в които ще ни е трудно да вникнем. Поне засега. Освен това е забелязала, че информационната система в нейната стая доставя значително по-ограничена информация, отколкото тази в библиотеката на трета кухина. Предполага, че я цензурират.
— Последното никак не ми харесва — промърмори Ланиер. — Но може би е твърде рано да се правят каквито и да било изводи. Нищо чудно да постъпват по този начин само за да ни спестят някои излишни сътресения в началото.
— И аз й казах същото, но тя се засмя. Държи се много странно, Гари. Непрестанно повтаря, че знаела как да ни върне у дома. И очите й блестят някак особено.
— И на мен ми каза същото — потвърди Ланиер. — Продължава ли да теоретизира?
— Моля? Ах, да. Продължава. Каза ми, че коридорът се придвижвал напред във времето приблизително с една година на всеки хиляда километра. Спомена също, че това била най-красивата крива, която някога е формулирала. Гари, отвлекли са я — уверена е в това — защото са се опасявали, че щяла да направи нещо нежелателно в шеста кухина. Помниш ли историята с надеритите, които били преселени насилствено на времето от втора кухина, много години след като трета кухина била напусната?