Той кимна.
— Патриша смяташе, че те са били преселени, защото жителите от Аксисград искали Камъкът да остане празен. Да бъдат избегнати всякакви опасности от намеса в работата на машините, или дори саботаж. Ето откъде идва идеята, че сме забъркани в някаква политическа игра. Тук все още съществува разделение между гешелистите и надеритите.
— Не мислиш ли все пак, че стаите ни се подслушват — въпреки, че ни уверяваха в противното? Не бива да обсъждаме подобни въпроси вътре.
— А къде да ги обсъждаме? — попита го тя. — Могат да ни проследят навсякъде, а не е изключено и да владеят нещо като телепатия, например. Ние сме като деца, тук, невинни и неграмотни.
Ланиер сведе поглед към озарената в млечно сияние маса между тях.
— Права си. Знаеш, ли, много ми харесва декорацията на апартамента.
— И на мен — също.
— Откъде знаят тези… стаи, какви са предпочитанията ми?
Лицето й придоби заговорнически израз.
— Точно така — рече тя. — Аз зададох същия въпрос на моята стая, а тя отвърна: „Нашата цел е да доставяме удоволствие“.
Ланиер се наведе напред.
— Всичко тук е неописуемо. Невероятно. Не сънуваме ли, Карен?
Тя поклати бавно глава.
— Добре, тогава. Значи Патриша мечтае да се върне обратно на Земята?
— Тя не говори за връщане обратно. Изразът по-скоро беше „да ви отведа у дома“ — каквото и да означава това. Говори съвсем сериозно. Каза, че ще ни обясни по-късно.
— Ти си физик. Теоретически, възможно ли е подобно нещо?
— Гари, тук и аз съм дете като теб. Наистина не зная.
— И какво друго каза?
— Само това… — тя се изправи. — Ще взема да си вървя. Не дойдох само… уф — Фарли скръсти ръце и го погледна намусено. — Само за да ти предам какво е казала. Исках да те уверя, че не ти се сърдя за случилото се между нас.
— Разбирам.
— Това беше нещо напълно нормално, макар че в началото доста ме разтревожи.
— Не се тревожи.
— Добре — рече Фарли.
Той се изправи.
— В интерес на истината… — Ланиер се изчерви. — Чувствам се като… като пубертет, когато си тук и разговаряме за това.
— Съжалявам — отвърна тя.
— Не, няма нищо. Доскоро се мислех за застаряващ мъж, изгубил всякакви младежки мераци. Но сега, ще ми бъде приятно, ако останеш с мен тази нощ.
Тя се усмихна, после неочаквано се намръщи.
— И на мен ще ми е приятно, ако остана. Но се притеснявам за Патриша.
— Защо?
— Тази нощ само тя ще спи сама.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Стъпка по стъпка проследяваше Патриша разгръщането на кривата в петте измерения, представяше си я като някаква виеща се стълба, половината в сянка, другата половина — естествено отрицание на първата. Беше стиснала толкова силно очи, че я боляха, а лицето й бе изкривено в конвулсивна маска на екстаз и мъка. Никога досега не беше изпитвала толкова всепоглъщащо желание да разсъждава, да проследява безкрайно сложния ход на нейните вътрешни изчисления. Това я плашеше. Дори след като отвори очи и се загледа в меката нощна светлина на стаята, простряла ръка към празния край на леглото…
Дори тогава пръстите й продължаваха да следят достигнатия участък от кривата, да описват змиевидни движения във въздуха. Тя стисна юмруци и забеляза мънички светли точици, които очертаваха движенията на ръцете й. Отново затвори очи.
Почти веднага заспа, а в съня си видя кривата. Една малка част от нея осъзнаваше че спи, а друга същевременно продължаваше да работи, неспособна да забрави за проблема дори докато мозъкът й си отдъхваше.
Събуди се само след няколко часа и изведнъж се досети, че това, върху което работи, е зачатъкът на нейния бъдещ епохален труд — същият, за когото бе чела в библиотеката на трета кухина. Патриша стана, навлече розовия си халат и изтича в слабо осветената дневна.
— Градска памет, информация — нареди тя. Пред погледа й изплува полупрозрачна сфера, разделена вътре на червени и златисти сегменти. Точно в средата имаше кръг, в който светеше познатият вече въпросителен знак.
— Искам достъп до една разработка на Патриша Луиза Васкес… о, Божичко, забравих точното название и датата. Необходими ли са?
Последва серия от сложни пикти, докато се сети да ги деактивира и да поиска информацията в звуков вид.
„Желаете ли пълен списък на всички статии от Патриша Луиза Васкес?“ — попита информационната система.