— Да — отвърна тя, завладяна от възбуда и нетърпение.
В пространството пред нея изплува бял лист хартия, върху който беше изписан текст с латински букви. Някъде по средата зърна познатото: „Теория на n-пространствената геодезия приложена в нютоновата физика и специална лекция върху p-симплонова хронологична линия“.
— Ето това е — извика тя. — Дайте пълния текст.
Докато четеше статията, Патриша почукваше нервно с крайчетата на пръстите си по облегалката.
— Брилянтно — заяви накрая тя. — И съвсем погрешно. — Вероятно за времето си тази разработка е оказала огромно влияние, но за Патриша нямаше съмнение, че е доста посредствена и незряла. — Моля отново изпишете списъка.
Информационната система мигом изпълни желанието й.
Този път Патриша спря вниманието си на последната своя работа и пожела да я прочете.
Изведнъж пред нея изплува един от познатите й, омразни символи от библиотеката, последван от глас:
„Достъпът — забранен.“
Тя избра друга статия, но получи същия резултат.
„Достъпът — забранен“.
Спря се на друга статия, също от края на списъка, написана, когато е била — щеше да бъде — на шестдесет и осем.
„Достъпът — забранен“.
— Защо е забранен достъпът до моите статии? — попита ядосано тя.
Единственият отговор бе неизменният ограничителен символ.
— Защо се цензурира информационната система, която ползвам? — изведнъж я завладя усещането, че не е сама в стаята. — Олми? Осветление! — Стаята се озари в ярка светлина. Но не последва отговор.
Патриша се изправи и обиколи стаята, чувствайки, че кожата на гърба й е настръхнала.
И тогава забеляза неканения гост. Висеше близо до тавана и приличаше на малка сивкава топка с лице по средата. В първия миг не знаеше какво да каже, затова само разглеждаше лицето. Имаше мъжки черти, очите бяха тесни по азиатски, а носът бе сплеснат. Изражението едва ли можеше да се определи като заплашително — по-скоро бе любопитно.
Патриша отстъпи назад към стената. Лицето не помръдна, но очите я проследиха.
— Кой си ти? — попита тя. Стаята неочаквано се изпълни с непонятни символи.
— Не разбирам от пикти — рече тя. — Моля те, кажи какво правиш тук?
— Честно казано, нямам право да идвам при теб — заговори лицето. То се спусна надолу, а около топката се появи бледорозово сияние. — Не се тревожи, аз съм само един образ.
— Не с тревожа, уплаши ме. Кой си ти?
— Аз съм от Градската памет. Злосторник.
— Не те познавам. Моля те, върви си.
— Нищо не мога да ти сторя. Най-много да те ядосам. Исках само да ми отговориш на няколко въпроса.
Глобусът се спусна още надолу и се превъплати в образа на вампир от старовремски филм на ужасите. Фигурата доста бързо придоби привидна плътност. Ето че в средата на стаята й стоеше дребен на ръст, сравнително млад мъж, с дълга черна коса и бледо лице. Патриша почувства, че пулсът й се забавя. Тя отстъпи от стената.
— Наистина се гордея от постижението си — продължи изображението. — За щастие, разполагам със свободен достъп до всички записи. И най-вече — до забравените. Нямаш представа каква бъркотия цари в долните нива на Градската памет. И както се рових, изведнъж се натъквам на частично изтрит запис за преустановен съдебен случай… доста сериозен, при това. Нарушаване безопасността на движението в потока. Още няколко късчета информация, разхвърляни тук и там и ето ме при теб… Уликите бяха нищожни, признавам, но крайно заинтригуващи.
Фигурата й изглеждаше странно позната, сякаш някъде вече бе срещала този човек.
— Какво търсиш тук?
— Аз съм злосторник. От най-опасните, макар да не си личи от пръв поглед. Мога да ходя където си искам, стига да съм внимателен. Безтелесен съм вече близо сто и петдесет години, на всичко отгоре бях обречен на неактивно състояние в Паметта. Разбира се там съществува мое точно копие. Понякога ме наемат за една или друга работа. Най-често трябва да се дуелирам с други злосторници. Досега съм свалил шестдесет. Смъртоносен шах.
— Но ти не отговори на въпроса ми. — Патриша едва сдържаше сълзите си. Все не можеше да си спомни на кого й прилича злосторникът. — Остави ме на мира. Искам да мисля.
— Злосторниците не се отличават с възпитание. Знаеш ли, ти привличаш вниманието на много хора в Аксис Надер. Отначало нямах представа къде се намираш, помогна ми опитът ти да използваш информационната система. Мъничка следа, но аз съумях да я проследя. Аз съм един от най-добрите следотърсачи. Използвам метода на мишката.
— Моля ви! — извика на апартамента Патриша. — Отървете ме от него!
— Няма да помогне — рече злосторникът. — Ти откъде си?