Шестте шахти се спускаха от външния откос на Централния град право към неговата сърцевина, в която се разполагаше правителственият сектор. Най-малко десет хиляди телесни обитаваха всяка една от шахтите, в апартаменти, разположени покрай виещите се из вътрешността на Дебрите пътища. Тук се срещаха както гъсто заселени стъклени шлепове, закотвени край просторните въздушни коридори, така и миниатюрни свободно-движещи се клетки, подходящи за един-двама хомоморфи или за четирима до пет средни по размери неоморфи.
Самите Дебри бяха колкото декорация, толкова и своеобразен поклон пред философията на надеритите, освен това шахтите осигуряваха приблизително една трета от атмосферните нужди на Централния град, а за останалото се грижеха конструирани от видни инженери-гешелисти газоочистители. Над хиляда дървесни и растителни разновидности — някои от тях осигуряващи значителна плодова реколта — бяха адаптирани по генетичен път към условията на безтегловност. Близо една трета от общата биомаса на Аксисград бе съсредоточена именно тук, в Дебрите.
Едно от любимите занимания на Олми беше да се носи като Тарзан през Дебрите, да се прехвърля от клон на клон, или да се спуска стремително в тесните процепи между дърветата, без да включва тракционните полета. Имаше немалко специално отредени за целта пътища и пътечки, от които се възползваха главно любителите на физически занимания сред хомоморфите, както и някои неоморфи, докато достъпът на летателни апарати бе строго забранен. Олми често се бе състезавал със самия себе си по тези пътеки, стараейки се всеки път да скъсява времето и усъвършенствайки прецизността на движенията си така, че се бе случвало да пресича разстоянието от външния откос до дъното на шахтата за не повече от петнадесет минути.
Сега, обаче, не му беше до надпревари. Той се носеше лениво, скръстил ръце на гърба и присвил крака като опитен тарзанист, от време на време се оттласкваше от някой по-широк лист, променяше посоката, но гледаше общо-взето да се придържа към познати пътища надолу. Беше дошъл тук не заради скоростта, а за да помисли над някои неща.
Навсякъде из Дебрите лъкатушеха пластични тръби с дебелина близо метър и дължина над един километър, съдържащи фосфоресциращ хранителен сироп и познати като „светещи змии“ или „сияещи червеи“. Когато навлизаха в езерата, те се разклоняваха като рибарски мрежи и образуваха странни фигури, които мигаха в различни светлини, или тлееха едва забележимо. Хомеоморфите често се събираха да поплуват в езерата, сред блясъка на тръбите, но сега Олми почти не им обърна внимание, съсредоточен върху маршрута, който следваше надолу из шахтата.
Изминаха двадесет минути, докато се добере до апартамента на президент-министъра. Напусна главния път през едно тясно разклонение и последва тесния тунел от цветя и покрити с бодли корени. Самият апартамент висеше насред неширока долчинка, която принадлежеше на президент-министъра.
Резиденцията наподобяваше английски феодално имение от осемнадесети век, но с множество промени, целящи да компенсират липсата на гравитация. Къщата имаше три покрива и шест входа, разположени под различни ъгли. Панорамните прозорци се отваряха в три пространствени плоскости, единият от прозорците бе закрит почти изцяло от малка кипарисова горичка, зад която, в далечния край на долината, се виждаше сиянието на захранващата пластична тръба.
Още щом напусна тунела от цветя Олми бе посрещнат от летящи монитори, които го идентифицираха и се отстраниха, за да му сторят път, бръмчейки едва доловимо като пчели-стражари, застанали на пост пред бърлогата на премиер-министъра.
Къщата го поздрави на глас и го помоли да влезе през осветената от сиянието на пластичната тръба врата, като същевременно го информира, че президент-министърът е свободен и ще го посрещне веднага.
Олми се приземи в предверието и прегледа със смесица от досада и интерес потокът от пикти с обща информация за активността на обитателите на къщата. Веднага щом пиктите изчезнаха той забеляза, че в гостната са влезли непознат неоморф и самият президент-министър. Неоморфът — който приличаше на риба, но беше лишен от перки — разглеждаше Олми, извърнал към него своето прозрачно като кристал, лисиче лице. Той пиктира няколко стандартни приветствия, но не се представи. Олми отвърна със същото и едва сега се досети, че това е един от помощниците на Толер. Неоморфът напусна дома през същата осветена врата, заобиколен от своето собствено ято монитори.
— Стават все по-дръзки, а? — заговори го президент-министърът и протегна ръка. Олми я стисна. — Кажете, как да се доверите на някого, ако не можете дори да му стиснете ръката?