— Случвало ми се е нерядко да си стискам ръцете с хора, на които не съм имал и капчица доверие — отвърна Олми.
Президент-министърът го изгледа, едновременно развеселен и подразнен.
— Дошъл сте, предполагам, за да ми разкажете за нашите древни гости. — Той въведе Олми в своя просторен двадесетостенен вътрешен кабинет. Кръглото бюро на президент-министъра обхващаше като пръстен издигащия се в центъра на кабинета пилон. Седем от стените бяха покрити с лавици от коренчево дърво, натъпкани с антични книги и дискове, а по останалите се виждаха илюзографики и фалшиви прозорци, зад които се мяркаха забавени във времето сцени от съседните стаи на къщата, изчистени от образите на техните настоящи обитатели.
— Президентът все още е много обезпокоен — поде Ингъл, подпрял се на лакти, за да се пъхне в креслото зад бюрото. — Опасявам се, че преобладаващата част от членовете на съвета не могат да си отговорят на въпроса какво ви е накарало да доведете петимата с вас.
— Доведох само един — поправи го Олми. — Останалите са го последвали неочаквано и на своя глава.
— Както и да е, добрали са се до тук и сега ще си имаме ядове с тях. Разколниците вече търсят изгода от този факт, а също и отстъпки. Никак не са далеч от възможността да се съберат с останалите опозиционни групи — особено след последния инцидент. Току виж фракцията Корженевски прераснала от радикална партия във всенародно движение. И това ако не е открито предизвикателство към президентската институция. На всичко отгоре тъкмо сега, когато сме под заплахата от нова инвазия на джартите, президентът не разполага с никакво време да се занимава пряко с тази заплаха. Ето защо предостави тази задача на сер Олигард Толер, когото предполагам, познавате лично, както и на моя милост.
— Никой не обича вестоносците на лоши новини — отбеляза Олми.
— Виж ти? Дали една новина е добра, или лоша, това се определя главно от нашата реакция към нея, нали? Честно казано не споделям докрай безпокойството на президента. Имам чувството, че бихме могли да използваме създалото се положение за наша изгода. Може би дори ще се сдобием с така желаното съгласие, за да съумеем да дадем решителен отпор на джартите. Така, в съобщението ви се споменаваше, че разполагате с интересни новини.
— Някой е наел един или повече злосторници от Градската памет, за да проникнат в жилищата на нашите нови гости. Същият този някой изглежда отчаяно се нуждае от повече сведения за нашата малка тайна операция.
— Е, това следваше да се очаква — отвърна президент-министърът. — Дали пък не е време да вдигнем покривалото на тайнствеността? И без това до една седмица ще тръгнат слухове, особено след като в тази история са се забъркали и злосторниците. Какво е мнението ви, сер Олми?
— Изразил съм го нееднократно досега, сер. Мисля, че трябва да направя изявление пред Възела.
Няколко минути президент-министърът обмисля отговора му.
— Все още се съмнявам в мъдростта на подобно решение. Но може би сте прав. Щом истината трябва да бъда разкрита, по-добре да го сторим ние, нали? Милиони неоморфи са уплашени не на шега от заявленията на разколниците. Но да запалим сами фитила на тази бомба — като признаем, например, че Шишарк се е върнал обратно при Земята? Доста трудно решение. Във всеки случай, не можем да свикаме пълно събрание на Възела, повечето от участниците сега са на съвещанието за инвазията на джартите. Освен ако се задоволим с останалите присъстващи. — Той се надигна от бюрото, издавайки неспокойствието си. — След такъв ден ще ми трябва доста задълбочена таситова медитация. — Президент-министърът скръсти ръце и бавно се издигна към средата на стаята, а полите на халата му се развяха. — Изявлението лично ли ще бъде, или в качеството ви на агент на Хексамона?
— Лично, в мое лице и в присъствието на франт.
— Франтът няма право да участва, знаете, че им е наложена възбрана срещу полагане на каквито и да било клетви.
— Той само ще потвърди казаното от мен. Това е разрешено.
— А после какво, сер Олми? Как ще удържим след това поривите на онези, които действат срещу нас — като тайнствения непознат, наел злосторниците, или пък фракцията на Корженевски?
— Това едва ли е най-големият ни проблем. Понастоящем Шишарк е обитаван от най-малко две хиляди човеци, рано или късно ще трябва да ги поставим под наш контрол. Първата ни гостенка, госпожица Васкес, бе само на крачка от това да открие принципите за работа на машините в шеста кухина. Предполагам, че и други ще бъдат в състояние да преминат по стъпките й, въпреки ограничения достъп до складираната в библиотеките информация.