— В името на Звездите, Съдбата и Светия дух, ще дойде ли най-сетне краят на всички наши мъки? — въздъхна президент-министърът, а полите на халата му отново се развяха. — Хвала на логос.
— Хвала — сведе глава Олми.
— Виждам, че ние двамата изповядваме един и същ гешелистски скептицизъм, а? — произнесе президент-министърът, който следеше внимателно реакциите на Олми. — Няма да е никак мъдро, ако го разкриваме пред странични лица тъкмо сега, когато ситуацията е толкова нестабилна. Съществува ли някаква непосредствена опасност за машините в шеста кухина от страна на нашите… предци? Каква дума, само!
— Не и след като преместихме Васкес в Аксисград. Спечелихме най-малко няколко месеца, може би дори година.
— Много добре. Една грижа по-малко. Според мен, ще бъде от полза за нашите интереси — пък и изглежда вече неизбежно — ако час по-скоро направим публично достояние появата на нашите гости. Новината ще бъде изключителна и може да допринесе за заздравяване позициите на президента. Ще наредя на моите секретари да подготвят пропагандни материали. А тази адвокатка — мисля, че беше и ваша приятелка — Сули Рам Кикура, може ли да се разчита на нея?
— Абсолютно — потвърди Олми. — Всъщност, тепърва я чака работа.
— Чудесно — рече президент-министърът. — Все пак, да не прибързваме със самоуспокояването. Ако джартите започнат инвазията си по-рано от предвиденото, или — смилете се небеса! — решат да отворят врата към сърцевината на някоя звезда, тогава никой няма да се заинтересува от появата на нашите посетители. — Ингъл поклати глава и приключи разговора с кратка серия от изображения — мушица, поглъщана от пламъците на слънчев протуберанс.
ПЕТДЕСЕТА ГЛАВА
Старшина Рожденски лежеше, опрял гръб в стената на библиотеката. Наоколо бяха разхвърляни пакети с хранителни припаси — някои руски, други американски. Старшината похъркваше тихо и равномерно. Приклекнал близо до него, майор Гарабедян похапваше апетитно от един американски хранителен пакет — шунка с картофи огретен, внос от четвърта кухина, където макар и неузаконена, разменната търговия вече беше в разгара си.
Докато се хранеше, Гарабедян не изпускаше от погледа си американските войници, заели позиция само на няколко десетки метри отвъд площада. Силите бяха изравнени — десет руснаци, срещу десет американци, всички въоръжени със стрелково оръжие, но без лазери. Никакви безшумни изстрели.
Духовете се успокояваха постепенно, след пристигането на американските войници, повикани от двамата китайци по молба на старшина Рожденски. Библиотеката продължаваше да е затворена, погълнала в себе си генерал-лейтенант Мирски, полковник Виелгорски, майорите Белорезки и Язиков и подполковник Пагодин, от които нямаше никакви сведения. Отначало някои изразиха съмнението, че става дума за поредната клопка, заложена от американците, но след като разговаря обстойно с Притикин, Синовиев и Хофман, Гарабедян се отказа от тази идея.
Никой не знаеше какво точно се е случило в библиотеката, а първоначалното предположение на Хофман, целящо очевидно да угоди на двете страни, кой знае защо не постигна очаквания резултат. Докато дъвчеше, Гарабедян обмисляше теорията на Хофман, загледан в непроницаемата черна стена.
Според Хофман, тримата замполити са се наговорили да убият Мирски. Не е известно дали са успели в начинанието си, но изглежда библиотеката е решила да прекрати всякакъв достъп във вътрешността си с цел да сложи край на насилието, както и да запази непокътнато местопрестъплението.
Оставаше им само да чакат.
Измина една седмица. През това време Гарабедян и Плетнев полагаха максимални усилия да успокоят готовите да се разбунтуват войници — агитираха, убеждаваха, преследваха строго пропагандаторите. Строежът на лагера в четвърта кухина продължаваше с нестихващи темпове. Малка група руснаци — приблизително петдесет и двама души — бяха напуснали своеволно лагера и бяха потънали в горите на четвърта кухина. Досега бяха открили само петима от бегълците — нито един от тях не изглеждаше изтерзан от глад — в гората имаше достатъчно храна. Ала трима от петимата намериха сгърчени в ембрионални пози — откъснати от света, сякаш бяха преживели някакъв шок.
Тук се намесиха с предложение за помощ американските психолози — оказа се, че те също са наблюдавали подобни случаи, най-пресният от които бил самият Джоузеф Римская, открит едва преди три дни. Забелязали го да приближава строежа на руския лагер, когато го заобиколили той се разридал неудържимо, а дрехите му били разкъсани на парцали. Руснаците естествено побързали да го предадат на американците. Гарабедян обаче не смяташе за разумно да позволява на американските психолози да експериментират с неговите войници.