На всичко отгоре бе споходен от мъка, от чувството за невъзвратима загуба, което надделяваше дори над изискванията на дълга. И той като Мирски и останалите млади офицери беше само дребно винтче от новия руски военен експеримент, целящ да възстанови нарушеното след Малката смърт равновесие на силите. Бяха ги тренирали и обучавали да действат като едно неразделно цяло, а не като улични главорези от миналото. Гледаха на себе си като на елит, на нова класа, а успехът трябваше да ги превърне в национални герои. Завладяването на Картофа щеше да им донесе неувяхваща слава, но вместо това, по причини, които Гарабедян все още не можеше да си изясни, се бяха провалили, а от тяхното наследство сега бяха останали само пепелища.
Гарабедян разбираше напълно мотивите, които подтикваха другарите му да търсят уединение в пущинаците на четвърта кухина и да извличат утеха и покой от мириса на хумус и влажна почва.
Хюлейн Рам Сейджа, директорът на Безкрайния Хексамонов Възел, бе в състояние да опише своето родословно дърво назад чак до онези велики източно-азиатски гешелисти, които само преди тринадесет века отново бяха изстреляли човек в космоса, но въпреки той изглеждаше толкова човек, колкото и франтът. Същото можеше да се каже за повечето неоморфи, обитаващи Централния град.
Рам Сейджа бе закръглен, едната половина на тялото му блестеше като сребърна сфера, а другата наподобяваше елегантна черно-зеленикава минерална черупка от световете, към които се проникваше през 264 врата. Лицето му, способно да се проектира върху всяка от трите различни позиции на сферата, бе снабдено с големи, проницателни очи и острозъба уста, която чудесно олицетворяваше вродената му агресивност. Имаше чифт мускулести ръце, на външен вид съвсем човешки, но в действителност притежаващи онази протезна многофункционалност, която им позволяваше да достигат дори предмети, отдалечени на няколко метра от него.
Тялото нямаше крака, а се придвижваше с помощта на ръцете, както и на вездесъщите тракционни полета.
На възраст Рам Сейджа наближаваше столетие и това беше неговото второ тяло — през първите тридесет години от живота си, той се бе придържал към хомоморфните очертания, характерни за всички ортодоксални надерити. Именно през тези първи години Рам Сейджа бе изградил така необходимите политически умения и бе натрупал актив от връзки и запознанства. За Олми той олицетворяваше типичния радикален гешелист от Столетие Дванадесето на Пътуването.
Рам Сейджа бе достигнал до четвърта позиция в йерархията на Хексамона, веднага след постовете на президента, президент-министъра на Възела и министъра на Обединения съвет.
В сферата на Възела, разположена в непосредствена близост до потока и недалеч от сърцевината на Централния град, Рам Сейджа бе призовал двадесет и три телесни представители и пет сенатори за участие във встъпителната сесия. Двадесет от членовете на Възела присъстваха в своите превъплатени форми — израз, който още преди векове бе изгубил първоначалния си смисъл и сега олицетворяваше само възприемането на първичната материална форма. Този род форми твърде рядко включваха наличието на плът. Според закона в заседателната зала не можеха да присъстват частични форми — досадна пречка за участниците в заседанието, свързано с предстоящата инвазия на джартите, организирано на Тимбъл, родния свят на франтите.
Рам Сейджа се насочи към средата на сферата и сграбчи позлатените светещи ръкохватки, за да обяви началото на сесията.
Олми очакваше да го повикат на външната страна на сферата, а зад него франтът се бе свил на кълбо, от което стърчеше само шията и главата му. Само преди няколко минути бе приключила срещата на Олми с телесния представител Розен Гарднър, в хода на доста разгорещената дискусия новият ортодоксален водач-надерит на фракцията Корженевски бе настоял да му бъдат разкрити предварително всички факти, свързани с предстоящото изявление, на което пък Олми се бе възпротивил категорично. Гарднър бе един от малцината телесни представители, които си позволяваха доста често да нарушават общоприетите норми, но рядко му се сърдеха, защото от друга страна, той бе склонен на компромиси и умееше да изслушва и оценява доводите на политическите си противници. В очите на радикалните гешелисти обаче това превръщаше него и преките му последователи в крайно опасни опоненти.