— Не точно — намеси се Олми. — Шишарк е излязъл на околоземна орбита точно пет години и половина преди началото на Смъртта. Разполагам с неопровержими доказателства — представени вече в подлежащия текст — че в действителност именно нашата поява е предизвикала избухването на войната. Било е напълно възможно Смъртта в това измерение да бъде избегната.
Гарднър вдигна ужасена ръце.
— Това е богохулство — заяви тя. — Благословеният Корженевски не е способен на подобна безчовечност.
— С цялото си уважение към Хексамоновия Възел, — продължи Пресиънт Ою — длъжна съм да поставя един въпрос, свързан с по-нататъшната програма на сесията. Защо тази новина не е станала достояние на целия град? Предлагам да бъде подготвено едно недвусмислено публично изявление, след което да се свика пълна сесия на Възела.
Ръкохватките й придобиха мека, кехлибарена светлина и тя отстъпи крачка назад. Рам Сейджа протегна ръце и разпери пръсти, призовавайки за внимание.
— Новината е важна и необичайна, но тя би могла да породи нежелани социални последствия. Ето защо смятам, че трябва да й предадем по-мека форма.
Телесният Енрик Смис, умерен гешелист, доскорошен служител на Хексамона в сферата, в която сега работеше Олми, възрази, че събранието за предстоящата инвазия на джартите в случая е приоритетно. Според последните сведения, джартите се готвели упорито за нахлуване в секторите отвъд 2х9.
— Така че, дори въпросът, който обсъждаме днес, е незначителен, в сравнение с тази новина — приключи той.
— Може би не съвсем, телесен представител Смис — възрази Розен Гарднър. — Не е изключено да се касае за събития, които са взаимосвързани.
— Разполагате ли с каквито и да било доказателства за преднамерено репрограмиране на навигационните системи в Шишарк? — попита Рам Сейджа.
Олми се завъртя с лице към центъра.
— Никакви — заяви той. — Но всички инструкции са били изтрити автоматично веднага след пристигането. Така че, няма никакъв начин да определим със сигурност.
Гарднър поиска думата. Рам Сейджа се съгласи с очевидна неохота.
— Дошло е време да потърсим отговора на всички въпроси в Градската памет. Там е този, от когото ще узнаем…
— Инженерът е мъртъв! — изсъска злобно Рам Сейджа.
— На всички ни е известно, че е в неактивна форма — продължи Гарднър с необичайно самообладание. — Но благословеният Корженевски си е давал ясна сметка за рисковете, свързани с неговото учение, когато е напускал последната си телесна форма. Необходимо е час по-скоро да узаконим масирано издирване на всички късчета от неговата личност, до които не са се добрали убийците.
— Отхвърлям предложението — извика Рам Сейджа.
— Настоявам да говоря пред пълната сесия на Възела — не се предаваше Гарднър.
— Не разрешавам.
— Процедурно разследване — отсече с леден тон Гарднър. Лицето на Рам Сейджа се издигна до горния полюс от минералната половина на тялото му и той втренчи изпълнен с омраза поглед в своя опонент. Процедурното разследване се разрешаваше само в изключителни случаи, Рам Сейджа бе надхвърлил пълномощията си и сега трябваше да играе по свирката на Гарднър.
— Подкрепям предложението — обади се сенатор Ою и извърна красивите си очи към изненадания Гарднър.
— Процедурно разследване — примири се Рам Сейджа, пък и нямаше друг избор. Но съдейки по изражението на лицето му — което сега плуваше по средата на неговата сфера — той щеше да дебне Гарднър за най-малката грешка.
От тук нататък Олми следеше разсеяно разгорещеното обсъждане и напусна сферата веднага щом получи разрешение, за да се върне с франта в Аксисград. Взе скоростния лифт до квадранта, в който бяха разположени жилищните помещения на земните гости.
С влизането Олми се насочи към кухнята и поръча за двамата обилен обяд.
— Колко сте състрадателен, сер Олми — въздъхна франтът, докато оглеждаше доста богатата трапеза. — Май ще се задържа в кухнята за известно време.
— По-късно ще те представя на останалите — успокои го Олми, но мислите му бяха далеч.
— Това ме радва. Не очаквахте чак такива проблеми, нали? — попита франтът. Олми го погледна усмихнато.
— Сигурно ще останеш изненадан, ако научиш истината — рече той, намигна на франта и напусна кухнята.
ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
В последно време безтегловният асансьор към прохода и ротационния док се използваше все по-рядко. Само двама души продължаваха да работят в доковия сектор — Роберта Пикни и Силвия Линк. Хофман ги посещаваше поне веднъж седмично, тъй като смяташе заниманията им за доста важни.