Просторните хангари на доковия сектор, със сравнително ниски тавани, й напомняха за подземните гаражи в нейната служба на Земята. Придружавана неотстъпно от двама морски пехотинци, тя взе електромобила до контролно-свързочния център, разположен непосредствено под първи док, след което влезе сама в смълчаната стая.
Силвия Линк спеше в един хамак. Роберта Пикни поздрави тихо Хофман и й показа засечените радиопредавания от Земята и Луната.
— Лунното селище засега се справя добре — каза тя. Очите й бяха подпухнали и изглеждаше състарена поне с десет години от последния път, когато я бе видяла Хофман. — На Земята също има оцелели, но засега използват само предаватели с ниско мощност, които предполагам се захранват от акумулатори, или ръчни генератори. Според мен радиосигналите идват от няколко по-малки градчета, единствените които са били защитени ефективно от орбиталните платформи. От време на време и аз изпращам съобщения, но засега никой не ни отговаря. Въпрос на време, предполагам.
— Е, поне долу има хора — въздъхна Хофман.
— Да. Поне. Само дето никой не го е грижа за нас. Пък и защо ли?
— Трябва да си починеш малко в четвърта кухина — посъветва я Хофман. — Не изглеждаш никак добре.
— Защото се чувствам отвратително. Но само това ми остана. Ще вися тук, докато чувам отдолу гласове. Няма да закриеш отдела, нали?
— Разбира се, че не — успокои я Хофман. — Не говори глупости.
— Имам право да се държа така — рече Пикни и изпъчи напред брадичка. — Когато се върне Хайнеман, ще се прехвърля при него, за да работя на совалката. Бих искала да отида на Луната. Имам приятели там.
— Засега нямаме вести от експедицията — каза Хофман. — Бавят се, но още е рано да се тревожим. Намислила съм да събера хората на Хайнеман, за да започнат работа върху совалката. Поне ще им дам някаква цел.
— Нещо ново за изчезналите руснаци? — обади се от хамака Линк, като примигваше сънено.
— Засега нямаме никаква информация — тя хвана Пикни за ръката и лекичко я стисна. — Имаме нужда вас. Не бива да се преуморявате.
Пикни кимна, но не изглеждаше убедена.
— Добре. Прати след някой и друг ден Джанис Полк и Берил Уолъс да ни сменят. Трябва ни малко светлина, пък била тя и от плазмената тръба.
— Разбрахме се — кимна Хофман. — Покажете сега, откъде идват сигналите…
ПЕТДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Злосторникът посети отново Патриша докато спеше и я събуди, като я подръпна лекичко за косата.
— Госпожице Патриша Луиза Васкес от Земята… отпреди много години — повика я той. — Дошъл съм с някои отговори.
Тя се завъртя в леглото и потърка очи. Злосторникът бе сменил външния си вид, сега носеше широки панталони и вълнена жилетка. Косата му бе пригладена, а от джобчето на жилетката се поклащаше верижка на часовник. С други думи, злосторникът бе облечен по последния вик на модата от 2005 година. Тя се наведе напред и разгледа обувките му. „Хуарачи“ и чифт японски чорапи „таби“ придаваха завършен вид на тоалета му.
— По петите ми са — продължи той. — Наложи се да използвам друг маршрут, за да се добера до вас. Използвам допълнителния пиктор, основният е блокиран. Освен това промених записващата програма на апартамента, така че да изтрие срещата ни веднага щом си тръгна. Но най-важното, натъкнах се на неохраняван проход в градските записи. Дори останах разочарован, знаете ли, оказа се, че за Възела няма нищо свято.
Патриша бавно се надигна от леглото и протегна ръка към халата.
— Често ли го правите?
— Не — призна злосторникът. — Необходими са доста усилия за да се проникне толкова навътре. Предпочитам да се забавлявам в Градската памет, но моите наематели предложиха астрономически аванс за тази информационна услуга. Имах късмет, че ме изпратиха, преди появата ви тук да стане достояние на всички.
— Съобщиха ни за това.
— Вярно — сети се злосторникът. Светлините в спалнята блеснаха. Патриша разгледа лицето си в огледалото — имаше измъчен и уморен вид, а косата й бе разчорлена — но сега не беше време за това.
— И така, отговорите — продължи злосторникът. — Те са далеч повече, от въпросите, които ми зададохте. До няколко дни ви предстои да се явите пред пълната сесия на Възела — засега никой не го знае, освен аз и тези, които трябва. После ще ви поканят на Последната церемония по отваряне на врата. Това не е точно официалното название, но обяснява достатъчно ясно на какво ще присъствате. Там ще се запознаете с Първия Портопроходец, който ще извърши тържествено отваряне на врата в сектор 3х9. Нищо чудно веднага след това да я затворят — очаква се скоро да се появят джартите.