— Какви са тези джарти?
— Досадни мухи, ако питате Възела — паразити, чудовищно агресивни и неспособни на каквото и да било мирно съжителство. Пътят е съществувал повече от хиляда години, преди да бъда съединен окончателно с Шишарк — става дума за времеизмерване според представите в Пътя, което едва след свързването е било синхронизирано с нашето време. Джартите проникнали в него през една пробна врата и се настанили преди да бъде отворен за движение. Там съзрели и се цивилизовали, а ние трябваше да воюваме с тях, за да ги прогоним. Сега вече знаят как да отварят врати и са поставили под свой контрол зоната между 2х9 и — по наши предположения — 4х9. Вижте какво, всичко това ще го намерите в Градската памет, а сега нямам много време. Разполагам с интересни новини за Олми. Чувала ли сте нещо за ортодоксалните надерити и гешелистите?
— Да — рече Патриша.
— Така, съществуват значи два плана за случай на евентуална победа на джартите, която сега изглежда доста вероятна. Гешелистите искат да мобилизират целия Аксисград, да го прикачат за потока и да го прекарат през територията на джартите със скорост близка до тази на светлината, като същевременно взривят Шишарк и отсамния край на Пътя.
— Какво? Защо?
— Така ще могат да запечатат Пътя — да го прекъснат. И същевременно да елиминират опасността Шишарк да бъде окупиран от джартите, което би означавало, че те ще контролират целия Път. Другата възможност е да насочат Шишарк към някоя подходяща планета и там да изоставят, или унищожат Пътя. Тогава Аксисград ще бъде преместен в противоположна посока и помитайки по пътя си Шишарк ще излезе в космическото пространство — в орбита около планетата. Подобен ход ще отнеме доста време… би отнел, досега. Но след като Шишарк вече е в околоземна орбита, създава се благоприятна ситуация за да бъде изоставен Пътят. Всички го знаят. Ето защо ортодоксалните надерити — и най-вече фракцията на Корженевски…
— Те пък кои са? — прекъсна го Патриша, забравила умората в мига, когато злосторникът бе споменал познатото вече име.
— Това са наследници на инженерите от непосредственото обкръжение на Конрад Корженевски — създателя на Пътя. Сърцевината на движението е една малка, сплотена група, настояваща за незабавно завръщане на Земята. Ако питате гешелистите, всички те са кандидати за неактивната Градска памет — поне доскоро бяха на това мнение. Сега обаче както надеритите, така и хората от фракцията на Корженевски настояват за преосмисляне на предначертанията.
— Сигурно тъкмо те искат да взривят астероида и да изведат Аксисград в околоземна, или окололунна орбита?
— Точно така. Но да побързаме, защото времето ми е на изчерпване. Ще трябва да взема доста сериозни предпазни мерки, за да не бъда проследен, това вероятно е последната ни среща. Слушайте, Олми не е това, което изглежда. Той…
Последвалото стана толкова светкавично, че Патриша почти не съумя да го проследи. Изображението на злосторника се разлюля неудържимо, а от насрещната стена се разнесе пронизително бръмчене. От допълнителния пиктор бликна ярък сноп червена светлина, пресече стаята и удари право в разтворения компанел на бюрото. Злосторникът изчезна. Светлините в спалнята угаснаха.
Заобикаляха я мрачни, сиви стени.
— Осветление, моля — нареди тя.
„Хиляди извинения — разнесе се познатият, но сякаш леко стреснат глас на стаята. — И двата налични пиктора са повредени. Моля, изчакайте търпеливо. В момента повредата се отстранява.“
Патриша седна на ръба на леглото. Веднага щом очите й привикнаха с тъмнината откри, че цялата декорация е изчезнала. Леглото под нея изглеждаше съвсем стандартно, наоколо бе заобиколена от бели форми, напомнящи мебели. По стените нямаше нищо. Патриша вдигна компанела от бюрото и го огледа, търсейки някакви следи от поражения.
На екрана се виждаха очертанията на злосторника, облечен в модната жилетка и широкия си панталон, последва серия от числа и накрая знакът за завършване на командата. Отвъд него започваше следващия регистър, където бяха нанесени три уравнения и някакъв код. Патриша събра двата регистъра и извърши заложените в уравненията математични действия.
Върху екрана на компанела се появи ново изречение, с премигващи думи: „Олми познава Корженевски. Познава го от едно време. От град Шишарк“.
Жилищните помещения на Олми най-често бяха разположени в Аксис Надер, но той рядко се задържаше на едно място повече от четири месеца. Не обичаше да декорира апартамента си и полагаше минималните необходими усилия, за да му придаде някакъв приемлив вид. Всъщност, стараеше се всячески да избягва домашните услуги, на които в Аксисград се гледаше като на нещо естествено.