— Мисли, Лари — укори го Каролсон. — Ние сме известни. Не могат просто така да игнорират желанията ни.
— О, разбира се! — ядоса се Хайнеман. — Ще вземат да ни промият мозъците и толкова! Та някои от тях дори не са хора!
— Хора са — рече Патриша. — Само задето са променили своята форма, или са избрали сами насоката, в която желаят да се усъвършенстват, това не означава, че вече не са наши потомци.
— Божичко — поклати възмутено глава Хайнеман. — Това надхвърля способностите ми.
— Не, не си прав — настояваше Каролсон. — Щом аз го разбирам и ти можеш да го разбереш. — Тя го чукна по коляното.
— Ако се обединим, ще ни е по-лесно да постигаме желанията си — продължаваше да ги убеждава Ланиер. — Дали сме знаменитости, или само предизвикваме любопитството им, важното е да се отнасят към нас с нужното уважение — към нас и нашите сънародници на Камъка.
— И какво точно ще искаме от тях? — попита Каролсон.
— Първо, ще поискаме да премахнат цензурата от информационните ни системи — предложи Патриша.
— Че аз дори не съм използвал моята — изсумтя Хайнеман.
— Второ, ще поискаме да ни бъде разрешена пряка връзка с Камъка — заяви Ланиер и огледа присъстващите в стаята. — Съгласни ли са всички?
Бяха съгласни.
— Ще се стараем да се придвижваме на групи и няма да позволяваме да ни разделят — продължи той. — Ако възникне такъв случай, ще протестираме…
— Защо не гладна стачка? — прекъсна го Фарли.
— Каквото свърши работа. След като стана ясно, че нашите домакини не са човекоядци и че не възнамеряват да ни подлагат на някакви зловещи експерименти… освен културния шок, който и да искаме не бихме могли да избегнем, но все ще се справим някак… Важното е едно — оцеляхме на Камъка, значи ще оцелеем и тук, нали?
— Да — кимна Фарли и го погледна с уважение. Патриша премести поглед от единия към другия и на лицето й се изписа хитро изражение.
Каролсон също ги разглеждаше внимателно.
— Олми е в дневната — обяви Патриша. — С него е и Сули Рам Кикура. Казах им да почакат, докато приключим, но те настояват да се срещнат с нас.
— Значи във всичко ще бъдем единодушни, нали? — попита Ланиер.
— Разбира се — кимна Хайнеман.
Влязоха Олми и Рам Кикура и се настаниха в средата на групата, скръстили крака. Рам Кикура се усмихваше щастливо, Ланиер си помисли, че на възраст изглежда колкото Патриша.
Ланиер побърза да ги запознае с изискванията им. За негова изненада Олми се съгласи с всичко, освен връзката с Шишарк.
— Виж това в момента не мога да ви разреша. Може би по-късно. Нямам нищо против нецензурирания достъп до информация, но преди това ще имате нужда от малко образование. Разбирате, предполагам, че неограниченият достъп представлява огромна отговорност. Съществува опасност от неправомерно използване. Като начало, готови ли сте да приемете помощта на педагог? Рам Кикура ще ви осигури призрак — частичен представител, произлизащ от нейната собствена личност. Този педагог ще ви намира нужната информация и същевременно ще ви обучава. По-младите обитатели на града ги използват постоянно.
— И ще ни позволи да се занимаваме с всичко, което ни интересува? — попита Патриша.
— Труден въпрос — призна Рам Кикура. — Малцина са онези граждани, които имат достъп до цялата информация, складирана в Градската памет. Съществуват немалко заплахи и опасности за един неподготвен…
— Какво например? — попита Хайнеман.
— Програми, които променят личността, или смесват различни личности. Психостимулатори. Различни висококачествени развлекателни и теоретични програми. Дори да се натъкнете на някоя от тях, педагогът ще ви предпази от нежелани последствия… да речем, от опасността да затънете до уши.
— И над тях — добави Каролсон.
— Все още ли се стараете да ни съхраните чисти? — попита Патриша.
— До известна степен — призна Олми. — Но вече приключихме с тестовете…
— Приключихте ли? — учуди се Хайнеман.
— Разбира се. Докато спяхте.
— Струва ми се, че трябваше да ни предупредите за това — намръщи се Ланиер.
— Естествено, че ви предупредихме. Дори използвахме вашите спящи личности, за да ни помагат и не предприемахме нищо без тяхно съгласие.
— Исусе мили! — възкликна Каролсон. — Какво, по дяволите, представляват тези спящи личности?
Рам Кикура вдигна ръце.
— Може би сега ще разберете защо гледаме на вас, като на малки деца. Вие просто не сте подготвени за среща с всички изненади, които крие в себе си Аксисград. Моля ви, не се обиждайте. Аз съм тук за да ви помагам с каквото мога, а не за да ви мамя и ядосвам. Тук съм също и за да ви защитавам и ще го правя, дори ако възразявате.