— Това ли правят тук адвокатите? — попита Хайнеман. — Исках да кажа, не се ли занимавате само със съдебни дела и прочие?
— Адвокатът тук е едновременно упълномощен представител, водач и охрана — обясни Рам Кикура. — Съветваме какви действия е най-добре да бъдат предприети, като се възползваме от изследванията, които специално назначени от нас духове извършват в Градската памет. В много отношения сме облагодетелствани, например свободен достъп до лични информационни сбирки. Нямаме право да съобщаваме на други за наученото в тези сбирки, но можем да действаме съобразно тази информация — в известни предели. Някои адвокати — между които и аз самата — предлагат допълнителни услуги, от типа на психологическите консултации, които са били популярни по ваше време.
— Освен това — добави Олми — сер Рам Кикура ще ви осигури и още една протекция — срещу злоупотреби от страна на високопоставени лица. Имате ли други въпроси?
— Да — рече Каролсон и погледна към Ланиер. Той кимна и тя продължи. — Какво ще стане с нашите хора на Камъка — в Шишарк?
— Все още не знаем — отвърна Олми. — Тепърва предстои да се вземе решение.
— Нали ще се отнасяте към тях с дължимото уважение? — попита обнадеждено Фарли. — Независимо дали са американци, или други?
— Мога да ви гарантирам, че няма да пострадат — заяви Олми.
— Имате ли представа кога ще можем да се свържем с тях — попита Ланиер.
Олми почука с пръсти и не отговори.
— Ще ни кажете ли?
— Както вече споменах, въпросът се обсъжда. Засега не разполагам с друг отговор.
— Бихме желали да ни известите веднага щом узнаете — каза Ланиер.
— Естествено — увери го Олми. — Досега бяхте в изолация и под постоянна охрана. Положението обаче ще се промени, след като обществеността беше уведомена за присъствието ви. Ще имате възможност да се уверите в популярността си, да участвате в тържествени церемонии и обиколки. Сигурно прекомерното внимание доста ще ви досажда и изморява.
— Няма съмнение — кимна Ланиер. — А сега, сер Олми, бих желал да ви попитам нещо, което ще остане само между присъстващите в стаята. Ако наистина действате самостоятелно — както ни се струва — и ако никой не наднича през рамото ви, какво точно очаквате да спечелите от нас?
— Господин Ланиер, — поде Олми — разбирате не по-зле от мен, че моментът не е подходящ да бъдем откровени докрай. Може да ви се стори обидно, но вие просто не сте в състояние да разберете някои неща, а ако се опитам да ви ги обясня, най-много да ви объркам допълнително. Когато му дойде времето ще ги разберете от само себе си, но преди това трябва да се запознаете обстойно с нашия град и култура. И тъй като вече можете свободно да използвате информационната служба…
— Относително свободно — поправи го Ланиер.
— Да, под наше наблюдение и защита… Може би ще предпочетете да прекарате следващите двадесет и четири часа в „наваксване“, ако това бе правилният идиом.
— Очакват ли ни други ограничения?
— Да — кимна Олми. — Засега не можете да напускате жилищните помещения. Така ще е, докато не бъде изготвена програмата, която да следвате и сесията на Възела не организира вашия… да го наречем дебют. Но преди да стигнем до там, съветвам ви да се запознаете колкото се може по-подробно с историята на Аксисград и с начина на живот, който следваме.
Той огледа въпросително лицата им, очаквайки нови въпроси, ала не последваха. Ланиер сплете пръсти зад врата си и се облегна назад.
Рам Кикура програмира пикторите без да се надига от мястото си.
— Вече разполагате с педагог, който се базира на моята личност — информира ги тя. — Можете да използвате информационната система от апартаментите си, а педагогът ще ви съветва и подпомага. Най-добре да започнете с описание на града и Пътя… съгласни?
Седмината наблюдаваха мълчаливо, докато в пространството пред тях се появи Аксисград, изобразен до най-малка подробност. Приближаваха се към града от север, като се носеха съвсем близо до сингуларната — или потока — и преминаха през няколко тъмни щита.
След това гледната точка се спусна до стената на Пътя, а магистралните ленти, изпълнени с оживен трафик, бяха само на стотина метра под тях. Хайнеман трепна, когато забеляза носещите се с огромна скорост по многолентовото платно цилиндри, снабдени с ослепително ярки предни светлини и дълги линии от маркировъчни странични и задни фарове. Далеч напред, трафикът, заедно с много други, идещи от различни страни, изчезваше в широката близо четири километра врата в стената. (Появи се допълнителен триизмерен екран, в който се виждаше вътрешността на терминала — лабиринт от разположени на различни нива разклонения, където цилиндрите сменяха посоката, прехвърляха се от една лента на друга, или спираха в тесни хангари, за да бъдат разтоварени, или натоварени, а товарът се прехвърляше в нови контейнери, за своето по-нататъшно пътуване през вратата. Самата врата — или порта, както я наричаха тук — бе значително по-широка от тази, през която бяха проникнали и приличаше на тунел, или миньорска шахта, само че бе добре осветена и изпълнена с движещи се предмети и машини.)