Погледнат откъдето и да било, Аксисград бе величествен, но най-впечатляваща бе гледката от повърхността на Пътя. Пикторът изобрази схематично северната част на града и обясни подробно функциите на отделните сектори, после се премести към южната част.
Едно допълнително разклонение в най-южния край, напомнящо по форма християнски кръст, достигаше два огромни куба, нанизани един след друг върху потока. Именно тук бяха разположени машините, които захранваха града с енергия, придаваха му въртеливо движение и го придвижваха по оста на сингуларната. Всъщност и тук енергията се получаваше вследствие от ефекта, който бе използван за задвижване на тръбохода. Вътре в кубовете бяха монтирани генератори, задвижвани от турбини, чийто „перки“ пресичаха сингуларната и бяха подлагани на пространствена трансформация.
(Откъде обаче се взема тази енергия? — питаше се Патриша. Имаше ли въобще някакъв смисъл във въпроса й?)
Отвъд споменатите два куба имаше буфер, с форма на винена чаша, чийто широк край бе опрян в първия въртящ се цилиндър, Аксис Надер — където бяха разположени и техните жилищни помещения. Аксис Надер бе най-старата част от града. След като и последните ортодоксални надерити били принудени да напуснат Шишарк, те се настанили в Аксис Надер, който се превърнал в гето на най-отявлените надерити.
Неоморфната популация, която по онова време растяла с бързи темпове, се преместила в Централния град и другите въртящи се цилиндри, където кварталите били съвсем нови и много привлекателни. За да поддържа центробежна сила равна на тази в Пътя, Аксис Надер се върти непрестанно около оста си. Дори и понастоящем той беше заселен предимно с ортодоксални надерити, които, нужно ли е да се казва? — бяха хомоморфни.
Централният град се намираше непосредствено след Аксис Надер и се отличаваше със своята умопомрачителна архитектура и конструкция. Ланиер не сдържа любопитството си и бе възнаграден с детайлно описание на този сектор, което започваше от главния куб. Всяка от страните на куба се явяваше основа на разкрачена пирамида, чийто „стъпала“ се завъртаха постепенно нагоре, създавайки полу-спирала. Като цяло получената конструкция изпълваше въображаема сфера с диаметър десет километра и приличаше на Вавилонската кула, но замислена от М.С. Ешър — един от най-знаменитите архитекти на двадесет и първи век, в сътрудничество, да речем, с Паоло Солери. Иначе казано, Централният град бе перлата на Аксисград. „Спираловидните пирамиди“ се срещаха доста често и изглежда се бяха превърнали в универсален архитектурен мотив, защото така форма имаха и терминалите на вратите.
Следваше Аксис Евклид, който беше приютил смесена популация от неоморфи и хомоморфи — както гешелисти, така и надерити. Аксис Торо и Аксис Евклид се въртяха в противоположна посока за да компенсират въртенето на Аксис Надер, който ги надвишаваше по размери.
Гледната точка отново се завърна при кръста в южната част на града. Проникнаха през центъра на кръста и се озоваха в просторен док, където присъстваха на подготвителните операции, преди пускането на значително по-усъвършенствана версия на техния разрушен тръбоход. Наричаше се „поточен кораб“, на дължина надхвърляше сто метра и малко приличаше на приплесната в средата окарина.
Изображението беше следвано неотстъпно от колони с цифрова информация. Поточният кораб — всъщност такива имаше цяла флотилия — можеше да развива скорост от пет хиляди километра в секунда. Освен това беше в състояние да се отдалечава от потока в случай, че трябва да се размине с друг подобен съд, макар че според Хайнеман последното изглеждало малко вероятно, тъй като потокът минавал право през средата на кораба. Освен това от него можеше да се изстрелва значително по-малък по размери катер, който да се приземява или да извършва разузнавателни полети.
Огромните дискове, които бяха забелязали при доближаването на града, осигуряваха транспорта на товари и пътници на по-кратки разстояния. Накрая пиктираната обиколка завърши с изображението на златисто-сребриста сфера, която бавно се въртеше пред тях.