— Сер Олми — каза Ланиер.
— Да?
— Ние гости ли сме, или затворници?
— Нито едно от двете — рече Олми. — В зависимост от това кого ще попитате и как точно ще формулирате въпроса си, вие сте актив или пасив. Моля, запомнете това определение. Подготвили сме три тържествени посрещания — продължи той. — Първото пред Хексамоновия Възел, второто — на Тимбъл, родната планета на франта, където не е изключено да се срещнете с президента и третото — на маркировка 3х9, където ще бъде отворена нова врата.
Ланиер се надигна и разтърка уморено очи.
— Разбрано — каза той. — Първо станахме достояние на публиката, а сега ще ни използват с пропагандна цел. Ще минат години докато се запознаем с всички светски подробности — ако въобще някога за нас приключи този процес. Слава Богу, поне ни давате възможност да научим повече неща от преди. Вече не сме примитивни създания, домъкнали се при вас от мрачните години преди Смъртта. — Той спря, без да знае докъде ще стигне в излиянията си. — Но…
— Каквото и да ви кажа, едва ли ще останете доволни — прекъсна го Олми. — Ще разберете едно или друго, но същината ще ви убягва. И обърнете внимание на още нещо — от самото начало не съм искал от вас да ми вярвате. Това ще е много повече, отколкото може да се очаква в подобна ситуация. Едно обаче трябва да е ясно на всички ни — можем да продължим напред само като си помагаме. Вие настоявате да се свържете с вашите приятели, докато Възела е изправен пред трудния проблем как да узакони присъствието ви и да се справи с произтичащите от него последствия. През следващите няколко дни ви предстои да научите далеч повече за Пътя и за нашата мисия тук, отколкото би могла да ви разкрие която и да било информационна програма. Двамата със Сули Рам Кикура ще бъдем неизменно до вас и ще положим максимални усилия час по-скоро да бъде взето решение по вашия случай — първо, в името на справедливостта и второ, защото съм дълбоко уверен, че това, което е във ваш интерес, може да послужи и на Възела.
Ланиер плъзна поглед по лицата на своите приятели. Фарли му се усмихна окуражително, но Патриша имаше замислен вид.
— Добре, ще ви съдействаме във всичко, поне през следващите седем дни — съгласи се Ланиер. — Не виждам защо интересите ни да са сходни и в случай, че ни бъде забранено да се свържем с Шишарк, това ще е и краят на нашето сътрудничество. Не зная дали последното ще ви прозвучи като заплаха… — той въздъхна измъчено. — От малкото което научих, откакто съм тук, не изключвам възможността например да създадете наши компютърни изображения и да правите с тях каквото си искате, или пък да конструирате андроиди. Така или иначе — това е нашето окончателно решение.
— Съгласен — кимна Олми. — Седем дни.
Двамата със Сули Рам Кикура излязоха. Хайнеман поклати тъжно глава и погледна към Ланиер.
— Е?
— Ще се захванем за учението — рече Ланиер. — Срокът е определен.
Хофман стоеше пред малкото огледало в „картонения апартамент“, както бе свикнала да нарича стаята си в дамските помещения. Помисли си, че не изглежда никак зле. През последните няколко дни разполагаше с повече време за сън.
Вълната от самоубийства постепенно бе затихнала, нейните хора — Хофман винаги ги наричаше по този начин в мислите си, независимо дали бяха войници или цивилни — изглежда бяха привикнали с отредената им съдба и вече работеха ентусиазирано върху преустройството на совалката и две от руските товарни ракети, с които възнамеряваха да осъществят първия полет до Луната. Някои дори обсъждаха възможностите за експедиция до Земята — в последната група най-ярко се отличаваха Герхард и Римская.
Римская се бе възстановил със завидна бързина от странния „припадък“, както го наричаше пред другите. В началото все се червеше, докато го заговаряха и молеше да не проявяват прекомерно състрадание към него. „Бъдете така твърди с мен, както съм аз с вас“ — настояваше той.
Хофман естествено побърза да го постави начело на групата по прогнозиране — пост, който напълно отговаряше на способностите му. Там, където се решаваха въпросите по прехраната, беше нужна здрава ръка. Освен това Римская умело се разбираше с руснаците и щеше да я отърве поне от това досадно задължение. А през свободното си време — колкото и малко да бе — двамата с Герхард продължаваха да мечтаят за полет до Земята. Така че Хофман също притежаваше свои скрити лостове, за да получава от подчинените си каквото й бе нужно. Що се отнася до Римская, той сякаш разгърна пълните си способности на новото място.