Единствената й тревога оставаше експедицията с тръбохода.
След завръщането на Мирски и тайнственото изчезване на тримата политически офицери руснаците престанаха да им създават каквито и да било проблеми. Ако се изключи един единствен, но всеобщ проблем — недостигът на жени. Имаше два случая на изнасилване и още няколко неуспешни опита, но честно казано това беше далеч под първоначалните й очаквания. Някои от войниците доброволно и по своя инициатива бяха въоръжили своите нежни партньорки с пистолети, но засега не се бе налагало оръжията да бъдат използвани.
След час Хофман имаше уговорена среща с Мирски в четвърта кухина. Това щеше да е втората им среща след завръщането му, а ги чакаше дълга програма по обсъждане и решаване на общите проблеми.
Придружена от Берил Уолъс и двама морски пехотинци, тя взе влака от първа кухина за четвърта, а после се прехвърли на очакващия я камион. По време на отсъствието на Мирски руският лагер се бе разделил на три, а в момента бе разположен по двата срещуположни бряга на реката и още няколко малки острова. За транспорт през реката използваха два тежки, сковани от греди, салове и множество грубо дялани лодки — следствие от хроничния недостиг на сечива и машини за преработване на дървения материал.
Пътуването през гъстата гора достави на Хофман истинско удоволствие. Централният лагер на руснаците бе разположен недалеч от деветдесети влаков перон — на около четиридесет километра от натовския лагер. Местността тук бе хълмиста, а горите се простираха на много километри. Не след дълго заръмя лек дъждец и предното стъкло се обсипа с капки.
Уолъс бърбореше нещо за тайните на науката, създала шеста и седма кухина, Хофман я слушаше и кимаше, но темата не й беше интересна. След няколко минути Уолъс почувства това и млъкна.
Централният лагер на руснаците напомняше малко на американски форт от Дивия запад. Отвън имаше насип от пръст, а зад него — стена от високи, заострени отгоре и почистени от клоните трупи. Когато наближиха, двама часовои разтвориха вратата и я хлопнаха веднага след влизането на камиона.
Първото, което направи впечатление на Хофман, беше бесилката. Издигаше се точно в средата на вътрешния площад и за щастие беше съвсем празна.
Наблизо се виждаха няколко дървени постройки, които все още не бяха завършени, най-високата от тях вероятно щеше да е на три етажа. Постройките напомняха на руски селски къщи.
Войниците им махнаха да спрат колата зад една дълга и ниска барака. Мирски ги посрещна съвсем официално в другия край на бараката, където бе разположен неговият кабинет. Две от вътрешните стени липсваха, отзад се виждаше спално помещение и някаква работилница. Той се здрависа с Хофман и Уолъс и ги покани да седнат в платнените шезлонги. Морските пехотинци останаха отвън, а край тях взеха да се навъртат руски войници.
Мирски им предложи чай.
— Всъщност, получихме го от вашия снабдител — призна той. — Но чаят е хубав.
— Виждам, че работата в лагера напредва — отбеляза Хофман.
— Хайде да говорим на английски — предложи Мирски. — Нужна ми е практика. — Той наля тъмнокехлибарения чай в три пластмасови чашки.
— Добре — рече Хофман.
— С нищо не съм допринесъл за успеха — поде Мирски. — Както знаете, по време на строежа отсъствах.
— Всички се питахме… — заговори Хофман.
— Така ли? За какво?
Хофман се усмихна и поклати глава.
— Няма значение — рече тя.
— Не, настоявам — упорстваше Мирски. — Какво?
— За вашето изчезване.
Не изглеждаше изненадан.
— Бях мъртъв — рече Мирски. — После се оправих. Това достатъчен отговор ли е? — Той продължи, без да изчаква реакцията на Хофман. — Сигурно не е. Не зная какво да ви кажа. За мен това е не по-малка мистерия.
— Както и да е — рече Хофман и отново се усмихна. — Радваме се, че се върнахте. Чака ни доста работа.
Първият въпрос от програмата беше разтоварването на руската ракета и транспорта на наличните запаси. Ракетата бе скачена с дока малко след Смъртта, екипажът отдавна бе евакуиран, но до момента не бяха разговаряли за разтоварването й. Само след няколко минути Хофман и Мирски вече бяха начертали предварителен план, който задоволяваше и двете страни. Всички оръжия щяха да бъдат складирани и заключени в един от хангарите, охранявани от руснаци и американци, а останалите материали щяха да бъдат доставени в руския лагер в четвърта кухина.
— Нуждаем се не само от продоволствия, но и от стоки, с които да търгуваме — рече Мирски.
Следващата тема от дневния ред бе статуса на учените от руската група. Хофман настояваше, онези от тях, които желаят да работят заедно с колегите си от НАТО, да получат разрешение за това. След като обмисли предложението й Мирски даде съгласие.