— И без това не са ми нужни хора, които ще ми създават само проблеми — каза той.
Хофман отново погледна бележките си.
— Този път се справяме далеч по-добре от предния — подхвърли тя.
Мирски се наведе към нея, подпрял лакти на коленете си.
— Уморен съм от спорове — призна си той. — Освен това, госпожице Хофман, зад гърба ми говорят, че съм притежавал спокойствието на мъртвец. Подчинените ми ме гледат със страх.
— Защото непрестанно повтаряте, че сте бил убит. В това няма никаква логика, генерале.
— Може би сте права. Но е вярно. Не си спомням всичко. Помня добре, обаче, че ме застреляха в главата. Пагодин ми каза, че те… — той вдигна ръце. — Знаете кои са убийците ми. Направо са ми пръснали черепа. — Той показа с ръка докъде според него е била засегната главата. — Убили са ме, а после съм бил съживен. Слава Богу, че не бях въоръжен, иначе сега щях да съм при Белорезки, Язиков и Виелгорски.
— И къде са те?
— Не съм напълно сигурен. Може би са в затвор. Едно е ясно — град Шишарк все още може да се погрижи за запазване на реда и закона.
— И аз смятам, че е станало нещо подобно. А това означава, че Шишарк е в състояние да взима решения и да действа съобразно тези решения.
— Значи трябва да пазим поведение, така ли? — предположи Мирски.
Хофман кимна и се върна към програмата. За не повече от четиридесет и пет минути обсъдиха и останалите въпроси и по всички постигнаха съгласие.
— За мен беше удоволствие — заяви накрая Мирски, стана и й подаде ръка. Хофман я стисна здраво и Мирски я изпрати до камиона.
— А каква е тази бесилка? — попита Уолъс на обратния път. — Как да разбираме присъствието й?
— Може би е само предупреждение — отвърна Хофман. — Или означава, че Мирски е свалил кадифените ръкавици.
— Той е като призрак — потрепери Уолъс.
— Вярно — съгласи се Хофман.
ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Франтът и Сули Рам Кикура взеха петимата направо от жилищните помещения в Аксис Надер и ги отведоха в близост до потока, около който се въртеше познатият им вече цилиндричен квартал. По пътя се възползваха от транспортните предимства на една пуста и дълга три километра шахта, през която се спускаха със същата главозамайваща скорост, с която се носеше и асансьорът в сградата, която обитаваха. С други думи — вече имаха известен опит.
От петимата най-уплашен вид имаше Каролсон — от малка се боеше, но не от височините, а от сблъсък с остри ръбове. Все пак и тя се справи, с помощта на франта и Рам Кикура.
— Не съм чак толкова стара, че да ме отписвате — мърмореше тя, когато наближиха края на пътуването.
Потокът пресичаше застроената част на града през специална галерия, в центъра на която бе разположена сингуларната. Покрай стената на галерията се носеха в плавен полет стотици хиляди жители — всеки поел в нужната посока. Рам Кикура и франтът размениха няколко думи с отговорника на галерията, женски хомоморф, който, също като Олми, нямаше отвори на носа си.
След това петимата бяха представени на първия от поредицата градски чиновници — министъра на Аксис Надер, сивокос, добре сложен мъж, по убеждения ортодоксален надерит, а по произход — японец, ако се съдеше по флагчето с изгряващото слънце, веещо се над рамото му. На пръв поглед нямаше нищо ориенталско в чертите му, но всички бързо си спомниха за местните обичаи да се променя външния облик, а и никой не събра достатъчно смелост да го запита за вида му.
— Ако искате, можете да ми казвате „кмете“ — обърна се той към гостите на перфектен английски и китайски. И двата езика все още се говореха, при това често от хора, които не бяха потомци нита на едната, нито на другата нация.
Върху самия поток бе разположена подобна на бръмбар машина за управление на движението, същата като онази, която бе разглобила тръбохода. Когато наближиха обаче, оказа се, че е със значително по-големи размери и е снабдена с пилотска кабина. Разположените наблизо пиктори изобразиха с убедителна достоверност святкащи фойерверки, а през това време кметът, Рам Кикура и франтът застанаха в шпалир, подканяйки ги първи да се качат на борда. Гостите заеха разположените в полукръг кресла зад контролния пулт и бяха притиснати към облегалките от нещо, което не можаха да видят.
Кметът зае пилотското място, пое щурвала — който имаше Y-образна форма със специални жлебове за пръстите — и люкът на кабината се затвори безшумно.
Машината ускори ход, плъзгайки се върху потока, предхождана от едва видима червена пулсация. Отстрани продължаваха да бликат пиктирани фойерверки и някои от тях съвсем безвредно се смесваха с тълпата.