— Вие ме убихте!
Той стисна зъби и направи мъчителен опит да си поеме дъх. Знаеше, че опита ли се да каже още нещо, ще започне да пелтечи нечленоразделно. Добре познатият предупредителен сигнал в главата: Опитваш се да използваш материал, който не е част от твоята личност, беше на път да го лиши от разсъдък. Почти всичко, за което се опитваше да мисли, рано или късно го довеждаше до този ограничителен сигнал. Неведнъж бе опипвал внимателно границите на своите познания и спомени, прекарал бе дълги безсънни нощи, докато накрая разбра, че всъщност не се нуждае от сън.
Имаше странното усещане, че повечето от спомените му бяха конструирани повторно по принципа на логическата връзка. Цялата лява половина на тялото му притежаваше неуловимо и свежо излъчване, сякаш бе съвсем нова, току що създадена. Но Мирски знаеше, че не тялото, а съответната половина на главата му е нова.
През първите дни все още хранеше надежда, че с времето всичко ще се оправи. Вярваше, че ще го приемат, както се приели Лазар, надяваше се да го обърне на шега, макар Пагодин да бе разказал на всички, че Виелгорски му бе пръснал черепа. Ала нищо не се получи от шегата.
Войниците, които бяха прекарали дълги дни на пост пред библиотеката, често я наричаха могила. А какво може да се появи от вътрешността на една могила?
Шегата му се оказа мрачно описание на действителността. Никой не смееше да му възразява, гледаха го сякаш бе призрак, а не наскоро произведен генерал-лейтенант. За тях той вече не беше Павел Мирски, а странник, дошъл от дебрите на града.
Суеверието бе пуснало здрави корени сред неговите войници.
И ето, че само след седмица, откакто бе поел управлението, той отново се завърна в библиотеката. През първите дни се боеше, че веднага щом влезе, ще бъде посрещан от тримата политически офицери. И ще го застрелят отново.
Суеверие.
Наложи се да почака доста, докато си тръгнат предишните посетители — първо двама китайци, мъж и жена, а после един от неговите подчинени — старшина Рожденски. Едва когато библиотеката опустя, Мирски влезе.
А после крещя до прегракване.
Седеше, отпуснат в едно кресло, заобиколен от потоци информация и чоплеше с отсъстващ вид капака на пулта. Накрая пъхна пръсти в петте жлеба.
— Законът — нареди той. — Искам да науча всичко за спазването му в изоставения град.
Библиотеката зададе няколко насочващи въпроси, за да стесни доколкото е възможно границата на обсъжданата тема.
— Убийство — каза той.
Материалът бе богат и подробен. Наказанието за убийство се състоеше от няколко етапа — детайлно психологическо изследване на престъпника, а после прекрояване на неговата личност — ако се налагаше подобна мярка.
Това не е наказание, подчертаваше се в статията, а поправка, изкупване на дълга пред обществото.
— Но какво би станало, ако нямаше закон, нито полиция, съдии с техните съдилища, или психолози?
Заподозреният може да бъде задържан деветнадесет дни. Ако за този период не бъде издадена присъда, или не бъде уточнено обвинението, той се освобождава и прехвърля на лечение в клиниката.
— А ако не съществува и клиника за подобно лечение?
Заподозреният се освобождава под негова собствена гаранция.
— И къде го освобождават?
Ако не изяви други желания, на мястото на задържането.
— А къде се отвежда след арестуването?
Ако е задържан в сграда, където съществува възможност за прилагане на необходимите осигурителни мерки…
Пред него изплува проекция на част от библиотеката, която се намираше зад северната стена, скрита бе зад невидима врата и се състоеше от няколко помещения със специално предназначение.
… заподозреният бива задържан там в упоено състояние до пристигането на специалните органи, или докато изминат деветнадесет дни. В подобни случаи медицинските специалисти изпълняват функцията на полицаи.
Разполагаше с още два дни.
Мирски се завърна в четвърта кухина и през следващите няколко часа изпълнява досадната роля на командващ лагера. Междувременно се срещна с Хофман и Римская и обсъди въпросите за отварянето на градовете за свободно посещение.
Веднага щом срещата приключи, той се въоръжи с един АКВ и се върна обратно в трета кухина. В библиотеката имаше петима посетители — отново Рожденски и четирима натовци, един от тях — американски морски пехотинец. Мирски изчака търпеливо да си тръгнат и влезе в залата с автомат в ръка.
Предишният път бе дал възможност на политическите офицери да изберат сами как да постъпят с него. Сега вече не се съмняваше, че при втора подобна възможност, отново ще се опитат да го убият. Значи, оставаше да прекара два дни в библиотеката, в очакване…