Патриша се извърна и погледна назад, към Олми, Ланиер и Фарли. Ланиер й се усмихна, тя отвърна със същото. Каквото и да си мислеше, моментът бе особено вълнуващ. Чувстваше се като непослушно дете, заобиколено от любещи, макар и малко странни родители.
Ние сме ларви, а те са пеперудите, помисли си тя.
Само след половин час поточният кораб се движеше с невероятната скорост от 104 километра в секунда, а стените на Пътя се сляха в сребриста мъгла. Вече бяха пропътували 94 000 километра, но продължаваха да ускоряват ход. ПРед тях потокът пулсираше в яркочервено. Патриша почувства върху рамото си ръката на Фарли.
— Не ти ли се струваше странно, че тържеството имаше съвсем земен вид? — заговори я тя. — Сякаш бяхме в Лос Анджелис, или Токио. Помня, че пътувах за Лос Анджелис през Токио, а после продължих за Флорида… И навсякъде ни посрещаха с почести. Идваха и от посолството… — тя поклати глава и се ухили. — Къде сме попаднали, дявол да го вземе? Страшно съм объркана.
— Те са хора също като нас — каза Патриша.
— Наистина не зная, направо не мога да повярвам. Все още се чувствам като някое малко момиченце, заслушано в разказите на големия си татко. Опитвам се да избягам в себе си.
— Рано или късно всяка веселба става скучна. Предпочитам работата — заяви Патриша. — Само че няма да е много възпитано. Нали Олми държи да спазваме етикецията.
Към тях се приближи Сули Рам Кикура със загрижен изглед.
— Да не ви е обидил някой? — попита тя. — Или са ви направили непристойно предложение?
— Не — успокои я Фарли. — Двете с Патриша просто зяпахме.
— Разбира се… сигурно вече сте изморени. Дори Олми забравя за тези неща — почивка и сън.
— Не съм изморена — възрази Патриша. — Неспокойна съм.
— Аз също — призна Фарли. — Дори леко замаяна — така ли се казваше?
— Можете да си починете винаги, щом пожелаете — съобщи им Рам Кикура.
— Засега ще останем тук, в носовия отсек — реши Патриша. Тя кръстоса крака в поза „лотус“ и Фарли последва примера й.
— Не се безпокойте за нас — каза Фарли на адвокатката. — Като ни омръзне, ще се присъединим към останалите.
Рам Кикура се върне при групата от неоморфи и ги засипа с поток от неразгадаеми пикти.
— Мястото не е лошо — промърмори след кратко мълчание Фарли. — Хората са много мили.
— Така е — съгласи се Патриша. — Олми толкова се старае, а и Рам Кикура също много ми допада.
— Тъкмо преди да потеглим обясняваше на мен и Гари как стои въпросът с нашите права върху историческата информация, която бихме могли да продаваме. Тя го нарече размяна срещу други изгоди. По всичко изглежда, че срещу спомените си ще можем да получаваме достъп до различни персонални информационни банки.
— И аз така чух — кимна Патриша.
След около час Патриша, Хайнеман и Каролсон се оттеглиха в кърмата на кораба. Франтът се погрижи да разгонва рояците любопитни, докато тримата подремнаха. Ланиер и Фарли бяха твърде изнервени, за да спят и останаха да се любуват на коридора. Точно по средата на пътуването, след като бяха достигнали ускорение от шест g и се движеха със скорост 416 километра в секунда, те започнаха да забавят ход.
Само след два часа поточният кораб бе снизил скоростта си до няколко десетки километра в час, но пътниците имаха усещането, че пълзят. Точно под тях величествено плуваха множество огромни сребристо-сиви дискове. В далечината се виждаха четири от познатите им вече и така типични за този свят спираловидно-пирамидални структури — всъщност, това бяха терминалите, в които се откриваха четирите врати за Тимбъл.
Двама хомоморфи се присъединиха към тях за да се любуват на гледката — за разлика от Олми, с неговите самоподдържащи се системи и изкуствени органи, те се придържаха към по-радикални телесни форми. Облечени бяха в плътно прилепнали по телата им синкави комбинезони, които обаче се раздуваха като балони на раменете и прасците на краката; единият хомоморф беше женски, а вторият — с неопределени полови белези. Те се усмихнаха на Патриша и я поздравиха с няколко прости и разбираеми пикти. Патриша докосна колието си и отговори на вежливостта, Фарли предпочете да отвърне с думи и предизвика добронамерения им смях. Безполовият хомоморф пристъпи напред, а над рамото му изненадващо се появи китайското национално знаме.
— Не се познаваме — поде той. — Аз съм Сама Ула Риксор, специален помощник на президента. Моите предци са били китайци. Наскоро обсъждахме някои морфологични проблеми, свързани с онези далечни времена. Госпожице Фарли, вие сте странен случай, нали? Китайка сте, а имате европоидни черти. Означава ли това, че по онова време вече сте използвали широко… как се казваше — козметична хирургия?