— Не… — отвърна Фарли и се изчерви. — Родена съм в Китай, — продължи тя — но родителите ми са европейци.
Патриша внимателно се отдалечи от групата и застана до Ланиер, Каролсон и Хайнеман. Рам Кикура се плъзна грациозно към тях и им съобщи, че скоро ще се отделят от потока — от близкия терминал бе потеглила правителствената совалка, която щеше да ги откара при вратата.
Хайнеман изстискваше от Олми допълнителни подробности за придружаващия ги франт и очевидно бе обхванат от смешното подозрение, че бил заменен с някой от останалите девет франта, които пътуваха с тях.
— Изглежда ми променен — настояваше той. — Сигурен ли сте, че е същият?
— Всички франти си приличат, докато преминат младежкия период — успокояваше го Олми. — Но защо се безпокоите?
— Просто искам да знам с кого пътувам — отвърна малко смутено Хайнеман.
— Но това наистина няма никакво значение — рече Олми. — На определен етап от развитието си те преминават през процес на хомогенизиране, споделяйки спомените си с всички останали, така че всеки от тях може да замества пълноценно другите.
Хайнеман не изглеждаше никак убеден, но реши да остави разговора за друг път.
Правителствената совалка се оказа далеч по-просторна от поточния кораб. Тя се приближи на разстояние тридесет метра от оста, а по повърхността й пробягваха разноцветни електрически заряди от триенето с плазменото поле. Сиянието постепенно се разсипа през страните на дисковидния корпус, стичайки се надолу подобно на фосфоресцираща морска пяна. Точно в средата на совалката се появи кръгъл отвор.
Люковете на поточния кораб се разтвориха и гостите се гмурнаха по единично или на групи през свързващите тракционни полета към широкия отвор под тях. Олми подаде ръка на Фарли и Ланиер, Ланиер пък хвана Патриша, зад тях се носиха Рам Кикура, Каролсон и Хайнеман.
Дискът се оказа нещо като леко уголемен вариант на куполите, които плуваха над вратите отвъд седма кухина, само че вместо мрежата от блестящи линии, тук долната половина бе съвсем материална и за изненада на Хайнеман, липсваше каквато и да било платформа, върху която да се установят. Членовете на групата се пръснаха из вътрешността, обгърнати от силовите оси на невидими тракционни полета, които изглежда бликаха от светещите отвори в долния край. Единственото, което ги отделяше от обкръжаващия вакуум и ги задържаше да не полетят към стените на Пътя, които бяха на двадесет и пет километра под тях, беше тази невидима енергетична бариера.
Ланиер зърна в далечния край на диска неколцина хомоморфи и неоморфи, които изглежда се числяха към екипажа и обслужващия персонал, защото се държаха встрани от антуража. Един неоморф с вретеновидно тяло тъкмо си проправяше път през пурпурните тракционни слоеве, следван от цяла верига стройно подредени контейнери, които се спускаха направо от хангара в търбуха на поточния кораб. От другата страна се виждаха още няколко франта, също вземащи дейно участие в разтоварването. Близкият на Олми франт се бе върнал при своите и вече се бе хомогенизирал с тях, превръщайки в чисто академичен спора, който преди малко бе повел Хайнеман.
Ланиер се отблъсна от близката тракционна бариера, завъртя се и потърси с поглед инженера.
— Как се чувстваш? — попита го той.
— Отвратително — намръщи се Хайнеман.
— Ама че си изнежен — подхвърли Каролсон, но и тя изглеждаше някак бледа.
— Ще ти хареса — успокои го Ланиер. — Нали все повтаряш, че обичаш машините?
— Да де, машините! — изсумтя Хайнеман. — Я ми покажи тук поне една машина! Всичко функционира без движещи се части. Извратена история.
Докато разговаряха, дискът започна да се спуска. Пасажерите си размениха развълнувани пикти. Патриша пресече пространството между двамата и сграбчи тракционната ос, за която се прикрепяше Ланиер.
Тя погледна надолу към терминала тъкмо в мига, когато през едно от отвърстията на пирамидата проникнаха няколко огромни диска. Наблизо чакаха своя ред цял конвой от летящи транспортни средства, други се носеха по спирала из коридора.
Дискът се спускаше плавно, давайки им възможност да се запознаят подробно с доста оживения трафик в близост до терминала. По магистралните ленти се носеха познатите цилиндрични транспортни контейнери, но имаше и богато разнообразие от други превозни средства — сфероидни, яйцевидни, пирамидални, или с невероятно сложни структури. Ланиер напразно се опитваше да схване поне частица от това, което очите му възприемаха и непрестанно следеше колоните с информация — под привидния ред не прозираше никаква конкретна цел. Патриша отново се доближи до него.