— Разбираш ли нещо от това? — попита я той.
Тя поклати глава.
— Не всичко.
Рам Кикура изостави групата от ярко облечени неоморфи и се приближи до тях.
— След няколко минути ще пресечем вратата. Сигурно вече са ви съобщили, че ако Олми и Възела разрешат, аз мога да ви направя наистина богати.
— Богатството все още ли има някакво значение? — попита със съмнение Каролсон.
— Богатството на информация има — отвърна Рам Кикура. — Вече установих връзка с няколко от най-големите разпространители на информация.
— Подкараха ни на обиколка като че ли сме някакви циркови уроди — мърмореше ядно Хайнеман.
— О, не говори така, Лари — въздъхна Рам Кикура и го докосна по рамото. — Никой не иска да те обижда. Аз няма да го позволя, а и Олми винаги ще бъде наблизо, за да те защитава, ако се наложи. Знаеш го добре.
— Знам ли го? — промърмори тихо Хайнеман, докато тя се отдалечаваше.
— Стига си се заяждал — смъмри го Каролсон.
— Просто съм бдителен — не се примиряваше Хайнеман. — Когато си в Рим, отваряй си очите за градските тоалетни.
Ланиер се засмя, после поклати глава.
— Не зная какво точно го мъчи — призна той на Патриша. — Но се възхищавам на упоритостта му.
Дискът се изравни с широк и нисък проход в източната страна на терминала. Сградата беше облицована с някакъв материал, който приличаше на мътно стъкло и бе опасана с неравномерно разположени хоризонтални метални ленти.
— Красива е — рече Фарли. Патриша се съгласи и изведнъж почувства, че очите й се насълзяват, но не знаеше от какво. Гърлото й се сви и тя избърса навлажнените си бузи тъкмо когато първите сълзи бликнаха.
— Какво има? — попита Ланиер и се наведе над нея.
— Наистина е красиво — кимна тя и сподави хлипането. Кой знае защо Ланиер също преглътна с навлажнени очи.
— Не можем да ги забравим, нали? — рече той. — Където и да идем, каквото и да видим — те ще бъдат с нас. Всичките четири милиарда.
Тя кимна. Олми застана зад тях и неочаквано й подаде старомодна везана кърпичка. Патриша я пое изненадана и му благодари.
— Ако продължаваш така, — прошепна й той — скоро ще привлечеш вниманието на публиката. Тук не сме привикнали с плачещи лица.
— Божичко — възкликна Каролсон.
— Не бързайте с преценките — предупреди ги Олми. — Моите сънародници са хора със силен дух, но тук се различаваме доста по начина, по който изразяваме чувствата си.
— Добре съм вече — успокои го Патриша, докато попиваше очите си с кърпичката. — За подобни случаи ли я носеше със себе си…?
Олми се усмихна.
— Нещо такова…
Ланиер взе кърпичката, избърса сълзите й, а после я подаде на Олми.
— Благодаря — рече той.
— Няма нищо.
Вече се намираха в терминала. Потоци от светлина обозначаваха пътищата за движение във вътрешността на сградата. В самия център, на около километър под тях, се намираше вратата — огромно наподобяващо чудовищна паст отвърстие, вътре в което се мержелееше неясна синева.
— Това е втората по големина врата, с диаметър пет километра — обясняваше Олми. — Най-голямата има диаметър седем километра, намира се на маркировка 1х7 и води към Талситовия свят.
— През нея ли ще преминем? — попита Хайнеман. — Дискът постепенно ускоряваше ход.
— Да. Не съществува никаква опасност.
— Освен опасността да изгубим разсъдъка си — заяви Хайнеман. — Гари, защо не станах един прост бояджия?
Намираха се точно над вратата, но отвъд синевата не се различаваха никакви очертания. Пред тях летеше ескадрила от пет по-малки диска, които разчистваха пътя. По периферията на вратата се виждаха стотици цилиндри, които се спускаха надолу към бездната като величествен водопад.
Около техния диск се появиха светещи пътеуказатели. Когато се изравниха с периферията на вратата, Ланиер внезапно зърна нещо точно под тях. Светът на франта бавно изплува от синевата и отначало имаше разкривения вид, сякаш това бе отражение в замъглено огледало. Мяркаха се океани, далечни планини — черни контури на фона на морско синьото небе, малко издължената сфера на слънцето.
— Божичко — повтори Каролсон. — Погледнете само.
— Предпочитам да съм сляп — изсумтя Хайнеман. — Как мислите, Олми дали няма нещо за сън?
Кръжащите край тях хомоморфи и неоморфи сипеха ярки пикти в признак на възторг от гледката. Дискът започна да вибрира и изведнъж пейзажът пред тях придоби резки очертания. Светещите пътеуказатели изчезнаха, вратата остана зад тях, а дискът се носеше над ослепително бяла повърхност.