Ланиер, Каролсон и Патриша слязоха в долните слоеве на тракционното поле, близо до мрежата от силови линии, откъдето се откриваше великолепна гледка към света на франта. От двете им страни отново се бяха появили конвоите от цилиндри и превозни средства, а наблизо вече се разтоварваха другите дискове. Ланиер се завъртя в кръг, разглеждайки планинската верига и морето, отвъд отсамната страна на терминала. Никога досега не беше виждал толкова синьо небе.
Подобно на падащ факел, един метеор проряза небосвода и изчезна в кипящата морска шир. Миг преди да се вреже във вълните, иззад хоризонта бликна сноп от оранжеви лъчи, които го раздробиха на парчета.
— Това е като апотеоз на техния живот — рече Рам Кикура, сочейки мястото, където бе изчезнал метеорът. — Затова франтите са и ще си останат франти. — Тя протегна ръце и хвана Патриша и Ланиер. Олми се присъедини към тримата. — Елате. Скоро слизаме. Тук силата на притегляне е малко по-голяма, в началото ще ви е нужна подкрепа.
Дискът се спусна над обозначеното място за кацане. Прозрачните тракционни полета плавно се прибраха, а мрежата от силови оси придоби хаотичен вид.
— Първи ще слязат адвокатът на президента и директорът на Възела — обяви Рам Кикура. — Следваме ние, после франтите и всички останали накрая.
Олиганд Толер, Хулан Рам Сейджа и техните помощници — двама рибоподобни неоморфи и трима хомоморфи — се спуснаха към средата на хаотичната мрежа и изведнъж се озоваха на платформата за кацане. Олми подкани тяхната група да ги последва и те използваха същия път, озовавайки се само на няколко метра от президентската група.
След месеците прекарани в Шишарк и коридора, гравитацията на Тимбъл ги удари с изненадваща сила, сякаш носеха товар от тухли на гърбовете си. Патриша почувства, че краката й се подкосяват, Хайнеман изпъшка, а лицето на Каролсон отново побледня.
Няколко елегантни, напомнящи автобуси превозни средства, бавно ги доближиха върху големите си бели колела. Докато се настаняваха по седалките, франтът ги обгърна с амортизиращи колани, които донякъде омекотяваха ефекта от повишеното притегляне. Неоморфите, които бяха напълно безпомощни, лишени от своите тракционни полета, получиха специално пригодени колани, които не само се нагаждаха към разнообразните им по форма тела, но и можеха да ги издигат над земята.
— Разходката ще ви хареса — увери ги Рам Кикура, когато автобусите се понесоха по светлия паваж на широкия път. — Отиваме на брега.
Тя обясни, че светът на франта имал репутацията на чудесен курорт не само за хората, но и за всички дишащи кислород същества от Пътя. Значително по-силното ултравиолетово излъчване на местното слънце — жълто джудже — наложило високо в атмосферата да бъде монтиран специален щит. Курортът бил разположен точно в сянката на щита.
— В океана обитават най-различни едри хищници, но нито един от тях не изпитва интерес към човешко месо, а иначе планетата е много чиста. Сякаш е създадена за почивка. Великолепна възможност за всички, които могат да си я позволят — естествено, сред телесните граждани.
Ето че се появи и централната сграда на курортното селище — дълга и ниска постройка, разположена в дъното на просторния плаж с кварцов пясък. Отпред имаше широк залив, с форма на полумесец. Стаите имаха прозрачни врати, декорацията вътре бе най-разнообразна. За да се съхрани духът на старите земни курорти, повечето от мебелите бяха истински и не подлежаха на промяна.
Обядваха в ресторант, чийто стил напомняше модернистичната архитектура от края на двадесети век, а храната се поднасяше от хомоморфи. Никъде не се виждаха механични работници. След обяда направиха кратка разходка до централната сграда и Рам Кикура огледа внимателно отредените им помещения, преди да ги пусне вътре. Все още носеха амортизиращите колани, но Ланиер имаше чувството, че вече започва да привиква. Все пак реши да свали колана, когато го направи Хайнеман, а последният засега изглежда нямаше такова намерение.
След като разгледа стаята си, Патриша се върна при останалите, които се бяха събрали в апартамента на Ланиер. Рам Кикура им съобщи, че следващите няколко часа могат да прекарат както желаят — да си почиват, или да се къпят в океана, а Олми ще се навърта край тях, в случай, че им потрябва.
— Двамата са взели стая на горния етаж — съобщи с поверителен тон Каролсон, след като адвокатката си тръгна. — Според мен са любовници.
Патриша дръпна металната врата към терасата.