— И какво получихте в замяна?
— О, за това, което ни дадоха, те се сдобиха не само с „Небесното копие“. Ние им показахме Пътя. В момента те са наши равноправни партньори в обслужването на три врати, както и в търговията с трите свята зад тях. В замяна получаваме част от суровинните материали и информацията. Но най-съществената ни придобивка са самите франти. Вече сте имали възможността да се запознаете с партньора на Олми. Те се оказаха великолепни сътрудници — енергични, сигурни и безкрайно забавни. А и доколкото всеки от нас е в състояние да прецени — те изпитват истинско удоволствие от съвместната работа.
— Звучи ми, сякаш говорите за домашни любимци — рече Патриша.
— Има нещо такова — призна Толер. — Но за разликата от домашните любимци те са разумни — също като нас — и никой не си помисля дори, да се отнася с тях, като с хора втора ръка. Така че, Патриша, крайно време е да забравите предразсъдъците си, ако сте имала такива.
— Смятайте, че вече съм ги забравила — кимна тя. — Исках само да се уверя… — тя вдигна ръце и поклати глава. От началото на срещата не смееше да погледне Толер в лицето.
— Преди да се появим ние, на всеки хиляда години Тимбъл е преминавал през пояс от стари комети. Неизменно и с ужасяваща периодичност са губели половината от населението на планетата. Океанът, който виждате, е образуван от кометна вода — събирана в продължение на милиарди години. По-късно, приблизително преди около милион години, е настъпило известно затишие и именно през този период се появила и еволюирала цивилизацията на франтите. Сетне кометните дъждове се възобновили. С течение на времето франтите започнали да губят своята индивидуалност, за сметка на свободния обмен на информация, за което използвали химични преносители, а сетне и други нематериални форми. Превърнали се в холографско общество, за да понасят по-безболезнено шокът от всеки пореден дъжд. И все пак, франтите осъзнали преимуществата на подобно развитие едва след отварянето на вратата. Сега вече използват широко предоставената от нас технология — високоскоростни пикти, за да се информират взаимно, или да обменят частични индивидуалности. Да си призная честно, не знам кой в крайна сметка е спечелил повече от срещата — франтите, или ние. Ако не беше помощта им, отдавна да сме загубили във войната с джартите.
Патриша го слушаше напрегнато, опитвайки се да попълни огромните празнини в познанията си.
— А защо не изградите подобни взаимоотношения — „клиент-патрон“ — и с джартите? — попита тя.
— Ах! Джартите са съвсем друга история. Вече знаете, че ги заварихме да обитават Пътя, когато за първи път го съединихме със седма кухина.
— Да, казаха ми — кимна тя, припомнила си разказа на злосторника.
— По злощастна случайност Инженерът първосъздател е отворил една от вратите към родния свят на джартите. В този момент времето в Пътя все още не е било синхронизирано с нашето време. Така джартите са получили възможност да обитават приблизително триста години във все още незавършения Път, да го превърнат в свой втори дом и дори да се научат да отварят макар и примитивни врати. Силни, интелигентни, агресивни и абсолютно убедени в своята предопределеност да се разпореждат във всички вселени. Цели десет години водихме кръвопролитна война, докато съумеем да ги изтласкаме назад. След това отворихме няколко внимателно проучени врати и запълнихме първия сегмент от Пътя — до маркировка 1х5 — с почва и въздух. Сраженията продължаваха през цялото време, докато строяхме Аксисград — отблъсквахме ги все по-назад и запушвахме вратите им. Когато джартите отстъпиха зад маркировка 2х2 вдигнахме защитна бариера. Опитахме се да влезем в преговори с тях, да търгуваме и обменяме информация. Но те не проявяваха никакво желание. Вече си давахме сметка, че е невъзможно да ги прогоним напълно от Пътя — не ни достигаха сили за това.
Патриша приседна на стълбата, която водеше към вълнолома.
— Ние с какво можем да ви помогнем?
— Въпросът е доста сложен. Най-добрата помощ ще бъде подкрепата ви. Или дори въздържането от открито противопоставяне.
— А защо не се завърнете всички на Земята? — предложи Патриша. — Такава, каквато е сега.
Толер я погледна, изненадан от неочакваната промяна в разговора.
— Вярно — кимна той и седна до нея, а тя се отмести. — Такава, каквато е сега. Лично аз не виждам никакъв смисъл да се връщаме на Земята — въпреки трогателния апел на господин Ланиер.