— Можете например да помогнете на оцелелите.
— Патриша, те — вие — неминуемо ще следвате нашия път. Не виждам защо трябва да се месим в този естествен процес. Това, че по случайност сме извършили завой във времето и сме се завърнали точно в най-трагичния момент от нашата история според мен не е втора възможност. За момента по-скоро е пречка. Олми обясни ли ви за нашия план да прогоним джартите от Пътя? Да ги прогоним завинаги?
Тя поклати глава.
— Планът наистина е амбициозен. Чули сте слуховете за възможното разделяне на Аксисград, нали?
Патриша реши да се престори на пълна невежа и отново поклати глава.
— Още преди години нашата група по изучаване и изследване на потока стигна до заключението, че Аксисград може да бъде ускорен почти до с — до скоростта на светлината. При това без никакви рискове за града и неговите обитатели, ако изключим леко неразположение…
— Мисля, че това трябва да го чуят всички — прекъсна го Патриша и се изправи. — Имам пред вид цялата група. Не само аз.
— Можете да им предадете нашия разговор. Дори да им помогнете сами да получат информация по въпроса — има я в Градската памет. Олми също би могъл да ви обясни.
— А защо досега не сте ни казали?
— Патриша, нашият свят е невероятно сложен — знаете го не по-зле от мен. Съмнявам се, че Олми е имал възможността да ви запознае дори с една хилядна от всички важни неща, които трябва да знаете.
— Добре — примири се Патриша и седна на пясъка. — Слушам ви.
— Развиването на подобна скорост ще отнеме приблизително един ден с ускорение около триста g — което е доста близо до теоретичната граница на нашите инерционно-поглъщащи системи, както и за обект с подобни размери, движиш се в потока. Самият поток ще бъде подложен на огромно натоварване, вследствие на което ще се превърне в източник на твърдо лъчение и тежки частици… По важното е, обаче, че обект движещ се вътре в Пътя дори с една трета от скоростта на светлината, ще предизвика ударна пространствено-временна вълна. Градът ще достигне подобна скорост приблизително в сектора отвъд 1.7х9 и ще премине с опустошителен ефект през териториите, завладени от джартите. Релативистичните изкривявания вътре в пътя ще бъдат неописуеми. В момента на преминаването ще бъде променена самата конструкция на Пътя, а наличните врати — и тези на джартите — просто ще престанат да съществуват. Ще бъдат пометени — той плъзна длан по пясъка за да покаже как ще стане. — Така както по ваше време сте изглажда гънките на дрехите с помощта на ютия.
Патриша разглеждаше замислено хоризонта. Умът й вече работеше на нова вълна — опитваше се да си представи предмет, движещ се със скорост близка до тази на светлината вътре в Пътя, както и всички произтичащи от това последствия.
— Величествен замисъл, не мислите ли?
Тя кимна с отвлечен вид.
— И колко навътре по Пътя възнамерявате да продължите?
— Този въпрос все още се обсъжда.
— А алтернативите?
— Съвещанието продължава и в момента. Вече три седмици. По наша преценка, до една година — дори по-малко — джартите ще пробият вдигнатата бариера. Малко след това ще завладеят нашите най-далечни врати — ние, естествено, ще ги затворим и ще евакуираме персонала — но ако продължава така, до десет години ще бъдем изтикани обратно в Шишарк. А за да се отървем от тях, ще се наложи да разрушим Пътя. Загубата ще е невъзвратима.
— Уверен ли сте в това?
Толер кимна.
— Не можем да ги задържаме твърде дълго. Силите им нарастват, на всичко отгоре са привлекли на своя страна и нови съюзници — отваряйки врати в участъка от Пътя, който заемат.
— Вие не можете ли да постъпите по същия начин?
— Както вече споменах, те са обитавали пътя няколко столетия повече от нас. Познават го далеч по-добре, въпреки, че ние сме неговите създатели.
Съзнателно или не — Толер не бе споменал нищо за възможностите, за които й бе говорил злосторникът — откъсване на Шишарк от близкия край на Пътя, така че коридорът да продължи своето съществуване независимо от машините в шеста кухина. Тя реши, че ще е твърде рисковано, ако попита за тази възможност.
— Невероятно — промърмори Патриша. — Ще разполагам с неограничен материал за разсъждения.
— Патриша, простете, че наруших всички правила на етикецията. Вие бяхте толкова любезна да ме изслушате. Времето ни е доста ограничено, както сама виждате, а с вашата поява ситуацията се усложни още повече…
— Сигурно е така — съгласи се тя. Може би дори повече, отколкото предполагате… — Искам да се връщам.