— Много — рече Ланиер. — Първото истинско време от месеци насам.
— За мен от година — добави Хайнеман.
— А за мен доста повече — изненада ги Олми. — Не са ме изпращали по работа на някой от външните светове от… — той се замисли — петнадесет години. А тук не бях идвал от пет години.
— Виждам, че имате доста работа, господин Олми — каза Хайнеман и го погледна с присвити очи.
— Ужасно. Как е Патриша? Научих, че сер Толер е разговарял с нея и от тогава не е излизала от стаята си.
— Така е — рече Ланиер. — Мислех вече да я повикам. Може би ще се съгласи да вечеря с нас.
— Била е под доста голямо напрежение в последно време, нали?
— Откакто пристигна на Камъка — искам да кажа в Шишарк. Опасявам се, че поставихме прекалено голяма тежест на крехките й рамене.
— Мислели сте, че ще може да разгадае тайната на Шишарк?
— По-скоро дали информацията, която открихме в библиотеките, се отнася и за нашия свят. Оказа се…
— Че се отнася и не се отнася — довърши Олми.
Ланиер го погледна, кимна отново и премести очи към морската шир.
Олми се наведе през перилата на терасата.
— След като пристигнахме в Аксисград, имах дълъг и невероятно интересен разговор с нея. Тя гореше от нетърпение да научи колкото се може повече за нас, за живота, искаше час по-скоро да влезе в новия ритъм. Интересуваше се най-вече от процеса на отваряне на врати. Именно поради тази причина скоро ще присъстваме на подобна церемония. Тя споменавала ли ви е нещо за своите глобални планове?
— Мисля, че не — каза Ланиер. Хайнеман завъртя заинтригувано глава.
— В деня, когато я отвлякохме, тя възнамеряваше да посети библиотеката, за да приключи с изследванията си. Каза ми, че разработвала хипотетичната възможност да продължи надолу по Пътя и да открие подходящо място между вратите, в така наречените региони на „геометрични колоди“. Направо беше невероятно, че тя вече знаеше за съществуването на подобни региони — дори го беше изчислила. Защото едно е да разбираш основите на Теорията на Пътя, а съвсем друго — да познаваш най-фините й детайли. Патриша вярва, че може да бъде конструиран прибор за отваряне на врати, с чиято помощ да се изследват геометричните колоди.
— Какви са тези „геометрични колоди“? — попита объркано Хайнеман. Той се покашля и погледна към Ланиер.
— Местата, където се разположени вратите, следват строго определен ритъм по хода на Пътя. Самите врати се отварят на специфични места във вселени, които се различават минимално от нашата. Всяка следваща врата надолу по Пътя се придвижва с приблизително половин година напред във времето в съответната вселена. Патриша ми каза, че е стигнала до този извод още в самото начало. Минало обаче известно време, преди да осъзнае, че в района около вратите е възможно да са струпани безкрайно количество алтернативни светове. Струпването ще става най-вече в регионите на „геометричните колоди“ и като последствие от него би трябвало да се получи масивно пространствено изкривяване, което да доведе до разместване на някои вселени, както в свръхкосмоса, така и във времето на Пътя.
— Честно казано, нищо не разбирам — призна Ланиер.
— Патриша вярва, че е в състояние да отвори врата към една определена алтернативна вселена, към една алтернативна Земя, където войната не е избухнала, но иначе съществуват твърде малко отличия от вашия собствен свят. Досетила се е, че приборите за отваряне на врати могат да бъдат настройвани до известна степен. Така е стигнала до идеята да открие врата към една алтернативна и гостоприемна Земя.
— И ще може ли? — попита Ланиер.
Олми помълча известно време.
— Решихме да обсъдим тази възможност с двама от най-добрите ни портопроходци. Единият се намира тук, на Тимбъл, а вторият е сер Рай Ою, бащата на сенатор Пресиънт Ою и Първи Портопроходец. Той ни очаква на маркировка 1.3х9.
— Това ли е другата причина, поради която напуснахме Аксисград?
Олми се усмихна и кимна.
— Имах не една солидна причина за да доведа Патриша с мен. Виж, вашата поява ни създаде доста неприятности. Лесно можем да скрием един гост от миналото, но петима е направо невъзможно. Президентът все още се надява да извлече някаква полза от вас.
— Делят ни хиляда и триста години, а в някои отношения хората са си същите — промърмори с горчивина Хайнеман. — Същите стари кавги.
— Вярно и не съвсем — рече Олми. — По ваше време хората често са действали в разрез със своите интереси — подтиквани от нерешени вътрешни проблеми, или твърде слаба организация. Дори когато са разполагали с ясно определени цели, те не са можели да определят най-разумния път, по който да бъдат постигнати. Да не говорим за това, че съперничещи си, дори ненавиждащи се групи от хора в края на краищата са имали абсолютно еднакви цели. В наше време никой не може да се оправдава с невежество, слабоумие или липса на способности — защото всички тези недостатъци подлежат на корекция. Една от задачите, които изпълняват адвокати от службата на сер Рам Кикура например, е да помагат на хората в подбора на съответни професионални умения. Сдобиването със същите тези умения е чисто технически проблем — дали чрез директно въвеждане на натрупан опит в паметта, или чрез заместване на личността.