— Пътят ще се разшири като фуния… ако по него премине голям обект със скорост близка до тази на светлината… Ще се раздуе като балон. А вратите направо ще престанат да съществуват.
— С какво мога да ти помогна? Ще повикам Каролсон…
— Моля те, недей. Само ти. Тук нанасях бележки… — тя посочи компанела. Екранът беше покрит със ситно изписани обозначения, които не значеха нищо за Ланиер. — Имам и доказателства. Само ако ми позволят да открия нужното място сред геометричната колода… и всички ще се измъкнем. Но не мога да спра.
— Патриша, нали каза, че бих могъл да ти помогна.
— Искам да се любим — рече неочаквано тя.
Ланиер я погледна втрещено.
— Сега цялата съм само мисъл. Върни ми тялото.
— Не ставай смешна — отвърна ядосано той — не заради предложението, а защото наистина я желаеше.
Тя потрепери.
— Пол е мъртъв. Иначе не бих му изневерила. Когато отворя вратата той отново ще е жив, но точно в този момент не съществува. Зная, че ходиш с Фарли… и за Хофман знам… — Още миг и щеше да каже нещо неподходящо, да му припомни за отговорността, която имаше към нея. — От една страна те ревнувам, но от друга… Карен ми допада. Харесвам всички ви. Чувствах се някак отделена от вас… а така ми се искаше да сме заедно. Да ме харесвате.
— Не мога да се възползвам от подобно предложение сега, когато си толкова объркана — рече Ланиер.
— Да се възползваш? Та аз имам нужда от теб. Аз ще се възползвам, а не ти. Не зная дали и това ще помогне. Аз съм само едно малко момиче, а нещата, за които мисля, не са хрумвали дори на тези хора. Олми го знае. Но ако продължавам така, скоро ще изгубя връзка с всичко. Ей така — щрак — тя показа с пръсти. — Но трябва да ти кажа, че много не ме бива в леглото.
— Патриша — прошепна Ланиер и се помъчи да освободи ръката си, ала същевременно искаше да я задържи.
Тя пристъпи към него и го прегърна през кръста.
— Ще го направя — щом трябва. Тялото е тигър, а дракон е умът. Нахрани единия, за да запазиш другия.
— И аз започвам да се побърквам — рече й Ланиер.
Тя плъзна ръка надолу.
— Аз не съм само един нескопосан гений.
— Не си — увери я Гари.
Патриша изви глава назад, притисна се плътно, усещайки с тялото си ерекцията му, притворила екзалтирано очи. Ланиер повече не можеше да се съпротивлява. Тя пусна ръката му и той посегна към копчетата на блузата й.
След като се съблякоха двамата отново притиснаха тела. Ланиер коленичи и започна да я целува по гърдите. Очите му бяха навлажнени, той усещаше с устни допира на твърдите й зърна. Гърдите й бяха средно големи, лекичко се полюшваха и едната бе видимо по-голяма от другата. Кожата между тях бе тъмно-кафява. Но нито размерите, нито формата им имаше някакво значение. Ланиер усещаше как се изпълва с неудържима страст. Обърканите чувства останаха някъде встрани. Тя го отведе при леглото и се изтегна до него, оставяйки се на целувките му. Ланиер обгърна бедрата й и проникна бавно и дълбоко в нея. После се претърколиха, Патриша го възседна и започна да се поклаща върху него, притворила очи, сякаш най-сетне бе удовлетворила най-съкровеното си желание. Докато се повдигаше и спускаше отгоре, Ланиер не откъсваше очи от точката, в която се съчленяваха. Никога преди не беше изпитвал такова върховно удоволствие. Двамата бяха създадени един за друг, макар никога досега да не бяха го осъзнавали. И с други го беше правил, но усещането бе съвсем различно.
Едва сега Ланиер осъзна, че още при първата им среща в него се беше пробудило нещо. Дали не бе останало скрито от погледа му, заради сянката на Хофман — тя бе открила Патриша и му бе наредила да се грижи за нея. Припомни си първото впечатление от Патриша — беше му заприличала на крехка и грациозна статуетка. А ето че сега бе вътре в нея, наслаждаваше се на тази грациозност, а после би могъл да се оправдае, че го е направил в името на работата. Глупости.
Истината бе, че от първия миг я желаеше.
Патриша продължаваше да следва своя ритъм, към очаквания миг на екстаз. Да се люби с Пол за нея беше нещо напълно естествено. Усещаше как онова състояние бавно я напуска, разтваря се и попива дълбоко в нея. Мислите й ставаха все по-повърхностни. Вниманието й постепенно се съсредоточи върху настоящия момент.
Екстазът дойде и отмина, Патриша спря за миг, сетне продължи да се движи. Ланиер повдигна бедра, отпусна се, после отново изпъна тяло, притисна се в нея, а от устните му се отрони пресипнал стон. В мига на освобождаване той почувства как го напуска трупаното с години напрежение, за съществуването на което едва сега си бе дал сметка.
Двамата лежаха притиснати, мокри, заслушани в далечния прибой.