Олми ги поведе към редицата от бронзови, чугунени и никелови статуи, подредени вътре в павилиона. На входа ги очакваше гол до кръста мускулест мъж, накичен с множество инструменти, подредени в джобовете на широкия пояс. Кожата му беше тъмно-кафява и блестеше на слънцето. Наблизо се виждаха няколко франти, които обикаляха загрижено край сложни уреди. Таванът над главите им беше сводест, изпъстрен с множество разположени под различен ъгъл греди — като железен мост от викторианската епоха.
— Това е телескоп — досети се Хайнеман. — Колко е красив!
— Наистина е телескоп — усмихна се мъжът. — Последният, построен от франтите преди отварянето на вратата.
— Позволете да ви представя сер Ренслаер Ятес, Втори Портопроходец — произнесе Олми. — Той ще ви придружи до маркировка 1.3х9.
Ятес закопча чантичката с инструменти.
— Отдавна очаквам тази среща. Сер Олми беше така любезен да ме държи в течение на нещата. Трябва да благодаря и на франтите, задето ми позволиха да се ровичкам из тяхната светиня. — Той обхвана с един жест телескопа, купола и павилиона, после навлече тъмно-синя риза и я закопча, като я притисна с длан по средата. — В наше време няма кой знае каква нужна от портопроходци. И един е достатъчен да се справи с работата. — Той доближи Патриша. — Олми много ми е говорил за вас. Научих, че сте направила някои впечатляващи открития.
Патриша се усмихна, но не отговори. Ала очите й блестяха с вътрешна светлина — писана, криеща своята малка тайна. Ланиер почувства внезапен прилив на — гордост? — или нещо друго? — когато забеляза колко по-добре изглежда, след случилото се снощи.
— Аз също бих искал да се ровичкам в него — призна не без завист Хайнеман.
— Може би някой ден ще ви се отдаде подобна възможност. Въпреки че доколкото познавам франтите, те ужасно държат на реликвите от своето минало. — Той потупа кожуха на телескопа. — Скоро няма да мога да се върна тук. Бих могъл да ги помоля да продължат работата ми, ала не след дълго ще бъдат назначени на ново място — преди това ще се съберат за поредното хомогенизиране, което е обичайно за франтите — и всичко ще бъде занемарено. На времето, този и още четиринадесет подобни инструмента са работили неуморно от сутрин до вечер, дебнейки за заплахи от кометни атаки. — Той им махна с ръка да го последват навън, към равната площадка зад павилиона.
Стигнаха края на площадката и пред тях се ширна просторна долина, отворена към океана.
— Когато се появихме тук, франтите вече бяха на прага на космическата ера. Бяха построили хиляди ракети с ядрени бойни глави — дело на една невероятна, находчива и странна техническа мисъл, не зная дали можете да си ги представите. От последната тежка кометна атака бяха изминали девет столетия и те вече очакваха следващата. Достатъчно е било този, или някой от останалите дежурни телескопи, да засече приближаваща се комета и след това траекторията й е била определяна от хиляди синхронно работещи мозъци на франти. Понякога това отнемало седмици, месеци, дори години, но тогава франтите все още разполагали само с най-примитивни изчислителни машини. Случвало се да преместят някое селище, за да избегнат предполагаемото разрушение. Представяте ли си, всеки дом на тази планета е бил подготвен за бърза евакуация! За щастие, сега това е само минало. Но няма съмнение, че онова там — той посочи с ръка телескопа — си е направо произведение на изкуството. — Сер Олми! Водете ги. Приключихме тук. — След тези думи той прегърна по отделно всеки един от франтите и докосна ръцете им в хомогенизиращ жест, макар за един представител на човешкия род това да беше чиста формалност.
Тъкмо се качваха на автобуса, когато един от стоящите наблизо франти подсвирна и посочи към брега. Три мънички белезникави точици тъкмо бяха пресекли линията на прибоя и се носеха навътре, право към телескопа. Олми се намръщи.
— Господин Ланиер, моля отведете хората ви обратно при телескопа. Сер Ятес, ще останете ли при тях? — Ятес се съгласи и ги последва навътре в павилиона.
— Какво става?
— Не зная — рече Олми. — Нямаме уговорена среща с порталната полиция.
Трите белезникави точици бързо нараснаха и се превърнаха в източен въздухолет с притъпен нос. Въздухолетът направи кръг над телескопа и се приземи на площадката отпред. Носовият люк се отмести встрани и през отвора се появи Олиганд Толер, последван от четирима портални чиновници и един франт, опасан със зелен дипломатически пояс. Толер се отправи забързано към Олми, без да откъсва поглед от него.
— Имаме проблеми в Аксисград — заговори той. — Наредиха ми незабавно да прекратя посещението ви и да ви върна в града.