— Ни най-малко. Обстоятелствата бяха извънредни. — Последните думи бяха подчертани с няколко емоционално заредени символи, между които доста сложното надеритско обозначение за „дом“, състоящо се от изображение на Земята, заобиколено от двойната спирала на ДНК, всичко това обгърнато в огън. Ала той реши, че сега не е време за сложна символика и продължи направо. — Сер Рам Сейджа ще може да се отдаде на този процес след разкола. Задочно. Освен това, в момента подготвяме срещу него обвинение за нарушаване правилника на Възела.
— За първи път чувам — отвърна частичният и вдигна изненадано вежди.
— Попречили са ви другите задължения, сер президент. — Още щом произнесе тези думи, той съжали за надменния тон, президентът всъщност бе възпрепятстван заради изключително важното съвещание за джартите и съвсем не бе напуснал столицата за да се освободи от прекомерното бреме на дълга. Затова пък други се бяха възползвали от това отсъствие. — И да съм извършил някакво нарушение, било е съвсем дребно и напълно в рамките на допустимото. Докато не получим съдебно решение сер Рам Сейджа ще бъде изключен от управлението. Сенатор Пресиънт Ою ще го замества временно — тя остави тук частичен, който да поеме задълженията й.
В този момент го прекъсна частичният на представителя ван Хамфиус, който протестира срещу грубото нарушаване на правилника и направи безуспешен опит да събере достатъчно поддръжници, за да отмени решението на телесния представител Гарднър. Последният обаче беше предвидил подобен ход и обяви гласуването за невалидно, както го бе посъветвала сенатор Пресиънт Ою — поради липса на кворум от телесни представители в залата.
С това пререканията не свършиха, защото Теес ван Хамфиус се закани, че само до няколко часа ще се появи лично в Аксисград.
ШЕСТДЕСЕТА ГЛАВА
Между първа и четвърта кухина патрулираха издължени като стрели летателни апарати, придържайки се в непосредствена близост до плазмената тръба. Други, доста по-едри летящи обекти се носеха ниско над повърхността, а най често се мяркаха познатите вече на всички кръстове.
В лагера в четвърта кухина, Хофман си даваше ясна сметка, че всякаква съпротива е безсмислена. Технологията и силите, срещу които би трябвало да се изправят, изглеждаха непобедими.
— И няма никакво съмнение, че идват от коридора? — обърна се тя към Беренсон. Стояха на малкия площад, близо до камиона, с който предстоеше да бъдат евакуирани.
— Никакво — поклати глава Беренсон.
— Е, да се надяваме тогава, че е за добро.
— Че какво може да е това „добро“? — попита Полк. Косата й беше разчорлена, нищо общо с винаги спретнатата Джанис Полк, каквато я знаеха всички.
— Например, че са хора. Наши потомци.
Хофман бе издала изрична заповед да не се стреля при никакви обстоятелства — освен при самоотбрана. За нещастие не можеше да се разпорежда с руснаците — оставаше те сами да преценят какво поведение да изберат в тази ситуация.
Уолъс и Полк помагаха за установяване и поддържане на връзката. На няколко пъти разговаряха с руснаците, които отказваха да дадат сведения за развоя на събитията при тях. Нито един от офицерите им не излезе на връзка. Римская предложи да отиде до лагера им пеша и да се свърже лично с началниците им. Хофман оцени предложението, но отказа. Докато руснаците получат съобщението, обстановката вероятно щеше да е коренно променена.
Над лагера прелетяха три кръста в триъгълна формация. Единият се отдели в посока към южния полюс, но скоро се върна и започна да кръжи над тях. Хофман и Беренсон бяха озарени от ярки снопове светлина. Хофман подскочи от изненада и се блъсна в Римская, Беренсон остана на място, но се озърташе задъхан, с разширени ноздри.
И тогава кръстът заговори с женски глас:
— Не ви грози никаква опасност. Нямаме враждебни намерения. Ще бъде попречено на всякакви опити да си навредите един на друг. Всички обитатели на кухините вече са под управлението на Аксисград.
— И какво да правим? Да удряме чела в земята? — извика Берил Уолъс.
Към тях се приближи Герхард, без да откъсва поглед от кръжащия горе кръст.
— Майчице, страх ме хваща — прошепна той. — Хората ми се чудят дали да се напикаят, или да го ударят на молитва.
— Съжалявам, с нищо не мога да им помогна — сви рамене Хофман.
— Какъв, по дяволите, е този Аксисград? — попита Беренсон.
— Мога само да предполагам, че това е където живеят обитателите на коридора — отвърна Хофман.