Олми реши, че време за губене няма. Ятес поиска да им подготвят малък отбранителен поточен кораб преди да бъде затворена вратата. Отказаха им, но Ятес не се отчая, а използва влиянието, което имаше сред франтите, за да запази за малката група един от двата летателни апарати на Аксисград, които в момента се намираха недалеч от зоната на вратата. Членовете на малочисления човешки гарнизон, оставен да охранява въздухолетите — предимно хомоморфи-надерити, постигнаха споразумение по между си да не се подчиняват на инструкциите, които им бе оставил Толер, а да действат според закона, който определяше старшинство на Втория Портопроходец при подобни извънредни обстоятелства. Така получиха не само желания въздухолет, но и охрана от двама души, както и един механичен работник.
Още щом пресякоха вратата и доближиха оста, те срещнаха три поточни кораба, които се бяха отделили от сингуларната, за да осигурят безпрепятствено преминаване на Толер. Един от поточните кораби беше съвсем празен, изглежда бе паркиран наскоро и след това изоставен от своя екипаж, но все още между него и потока съществуваше невидима нишка от тракционни полета.
И този път за да се качат на борда им помогна авторитетът на Ятес.
Без да се бавят заеха места в кабината и скачиха поточния кораб със сингуларната. За миг корабът смени профила си от „О“ на „U“-образен, корпусът се спусна над оста и се затвори от другата й страна. Започнаха да ускоряват към 1.3х9.
— Имате многочислени поддръжници, нали? — обърна се Ланиер към Олми, докато следяха менящия се пейзаж из Пътя.
— Повече, отколкото се надявах — отвърна Олми.
— Радикалните гешелисти балансират на ръба на пропастта от доста време — намеси се сенатор Ою. — Не бяха лоши водачи, само че им липсваше достатъчно добра подготовка за да осъществят плановете си. Всъщност, поведението им — или нежеланието да вземат нужните мерки — може да се окачестви като опит за скрито отмъщение на ортодоксалните надерити. Виждате сега резултатите.
— Вие всички ли сте към ортодоксалните надерити? — попита Патриша.
— Не — отвърна Олми. — Лично аз отдавна съм се отказал от това наследство, а сер Ятес и Ою са израснали в среда на гешелисти.
— Тогава защо го правите?
— Защото вярваме, че съществува начин и двете страни да постигнат своите цели — ако между тях застанат хора склонни да се вслушат в гласа на логиката — обясни сенатор Ою.
Малкият поточен кораб бе пригоден за бързо ускоряване и високи скорости. Поддържаха около 4900 километра в секунда и така достигнаха първата отбранителна станция 5х8 само за 28 часа.
На три места в Пътя бяха вградени подобни отбранителни станции — в сектора между 5х8 и 1.3х9. Всяка станция представляваше солидна дебела петдесет метра черна платформа, която покриваше пода на коридора по протежение на сто километра, а повърхността й бе набраздена от процепите на оръдейните установки и полевите генератори.
И от трите станции се поинтересуваха за целта на мисията. Наложи се Ятес да се идентифицира и тъй като персоналът на станциите не бе получил указания да не допуска преминаването на поточен кораб, позволиха им да продължат. Разположените на около сто хиляди километра след всяка станция отбранителни поточни кораби се откачваха своевременно от сингуларната, за да им сторят път, а после отново заемаха позициите си — зорко следящи за щурмови поточни кораби на джартите.
Точно след петдесет часа от началото на пътуването Олми започна да снижава скоростта и малкият поточен кораб приближи атмосферната бариера при 1.3х9, преминавайки през отвърстието, което поглъщаше сингуларната, със скорост, която можеше да се окачестви като пълзене — не повече от няколко десетки метри в секунда. Това, което ги очакваше от другата страна на бариерата, беше направо изумително.
Пътят, докъдето стигаше погледът, приличаше на четвърта кухина в Шишарк. Ниско под плазмената тръба лениво плуваха облаци, още по-надолу се виждаха гористи хълмове, обагрени в златисто и зелено. Сред хълмовете блестяха сребристите ленти на реки, в чийто води се отразяваше светлината на плазмената тръба.
Патриша се прехвърли в носовия отсек на кораба. Сенатор Ою се зае да обяснява, че този участък от Пътя бил подготвен за предстоящо заселване от хора. Проектът бил разработен с цел да се облекчи нарастващото напрежение от свръхзаселването на Аксисград. Дори Градската памет, която разполагала с невероятни резерви, напоследък показвала признаци на изчерпване и се нуждаела от скорошно разширяване.