Патриша премести поглед от единия към другия. Беше зяпнала с уста.
— Какво?
— Смяната ми свърши — каза Каролсон, изправи се и вдигна таблата си. — Не забравяй какво те предупредих. Досега на нито една нещастница от научната група не й се е разминало с Гари. Но той е верен на една много важна госпожа — тя сега е на Земята. — Каролсон се усмихна загадъчно и напусна компанията им.
Ланиер бавно отпиваше от кафето.
— Струва ми се, че тя нещо бърка с теб.
— Доста е проницателна.
— Одеве намекваше, че съм обвързан със Съветника — Джудит Хофман.
— Срещала съм се с нея — каза Патриша.
— Общо взето тия работи много не ме интересуват. И без това съм претрупан с работа — той допи кафето и остави чашата. После скръсти ръце и я погледна. — Патриша, ти си млада и всичко тук може да ти се струва ужасно романтично, но нещата са доста сериозни. Работим според договорености, които са били постигнати преди години, а по някои от тях все още няма взаимно съгласие. Групата е международна, състои се от учени, инженери и служба за сигурност и информацията, с която разполагаме, не винаги става достояние на всички — да не говорим за хората на Земята. И така ще бъде, докато не му дойде времето. Тъй като ще имаш пълен и неограничен достъп до всичко, което ни е известно, отговорността ти ще е голяма — почти колкото моята. Така че, не си губи времето с подобни… е говоря за клюките и прочие. Остави романтиката и приключенията за друго време. Тук, на Камъка, не им е мястото.
Патриша седеше изправила гръб, свила ръце в скута си.
— Нямах никакво намерение да се занимавам с такива неща — възрази тя. Чувстваше се подтисната, макар че не беше виновна за нищо.
— Добре тогава. Да отидем за зеления пропуск, а после ще се поразходим из долината.
Оставиха таблите на шублера в дъното на столовата. Ланиер вървеше на няколко крачки пред нея, забол поглед в земята. Насочиха се към една ниска постройка в северния край на лагера. Вратата им отвори широкоплещеста жена с черен комбинезон и сержантски нашивки. После седна зад бюрото и се зае да попълва необходимите формуляри. Когато приключи, тя отвори едно метално шкафче и извади пропуск в зелен цвят, с миниатюрно изображение на Камъка в единия ъгъл, заобиколено от сребрист кръг.
— Службата за сигурност има строги изисквания, госпожице Васкес — заговори жената. — Гледайте да не нарушавате разпоредбите. Притежаването на зелен пропуск е голяма отговорност.
Патриша пое писалката, подписа се на пропуска, после пъхна пръсти в отвора на идентифициращата машина, която прехвърли отпечатъците й в компютърната памет. Жената закачи пропуска на гърдите й.
— Аз съм Дорийн Кънингам — началник на отдела за сигурност към научната група в първа кухина. Ако имате някакви въпроси или проблеми, обръщайте се към мен.
— Благодаря ви — отвърна Патриша. Ланиер вече излизаше. Тя го последва.
— Ако искаш да се упражняваш, по вътрешния периметър има пътечка за бягане. Поставили сме и гимнастически уреди. Препоръчвам ти да тренираш винаги, когато можеш. Тялото се отпуска и залинява от отслабената гравитация. Освен това с упражненията по-лесно ще се аклиматизираш към ниското атмосферно налягане.
— Много ми допада отслабеното притегляне — каза тя докато заобикаляха едно плексигласово иглу. — Става ми някак леко.
Вътре в иглуто бяха паркирани две машини, наподобяващи снежни трактори, но с по шест гумени колела, от които стърчаха остри стоманени шипове. Патриша се наведе и ги огледа отдолу.
— Изглеждат доста мощни — каза тя.
— Но пък са лесни за управление. Скоро ще се научиш. Това са нашите камиони.
Той отвори близката врата и й помогна да се настани на мястото до водача. Преди да затвори вратата спря и я погледна.
— Съжалявам, ако одеве съм те обидил с нещо. Не знам дали разбираш колко си важна за всички нас и…
— Не разбирам — прекъсна го Патриша. — Нямам никаква представа каква полза може да има от мен тук.
Ланиер кимна и се усмихна.
— В едно обаче си прав. Щом съм толкова важна, ще си виря носа чак до тавана.
— Виждам, че бързо навлизаш в местните взаимоотношения. — Той се настани зад кормилото, порови в джоба и извади компанел. — Щях да забравя. Това е за теб. Полага ти се.
Ланиер включи електрическия мотор и изкара камиона от иглуто.
— Сега ще отидем във втора кухина, където е първият град. Ще прекараме няколко часа там, а сетне взимаме експреса.
— Това някой от влаковете ли е?
Ланиер кимна.
— Днес няма да ходим в трета кухина. Иначе ще ти дойде множко за един ден. Може да се претовариш. Ще спрем в лагера на службата за сигурност в четвърта кухина, там ще обядваме и после продължаваме към шеста.