Из Пътя имало и други подобни подходящи за заселване сектори, макар като цяло да се използвал главно за търговия. Секторът при маркировка 1.3х9 бил предназначен за хомоморфи и отговарял на техните по-особени желания — накратко казано, там трябвало да се преместят ортодоксалните надерити.
Заселването на този сектор било отложено преди около година във връзка с нахлуването на джартите отвъд 2х9. След време се взело решение отлагането да прерасне в отказ от подобни действия, поради фактът, че джартите и техните съюзници ставали все по-силни и настоятелни и по всичко изглежда скоро щели да достигнат до 1.3х9. Така секторът останал незаселен, въпреки че като цяло районът все още се използвал — например в 1.302х9 била отворена нова врата.
На дължина залесеният сектор достигаше само няколко хиляди километра. Поточният кораб премина над една терминална сграда, покриваща вратата, през която в сектора са били доставени почва и атмосфера и продължи да ускорява. Отдолу се мярна тесен песъчлив пояс, последван от оголена територия, съвсем като тази след седма кухина. Накрая пресякоха атмосферната бариера.
Следващият сектор бе затворен за търговия. Не се виждаха никакви врати и като се изключат поредните три отбранителни станции, Пътят бе съвсем гладък — приличаше на бронзова тръба, с дължина един милион километра. Патриша използва възможността за да се запознае с конструкцията на коридора. В райони като този, където нямаше врати край които да се скупчат, геометричните колоди вероятно щяха да променят драстично конфигурацията си, но щяха да съществуват — дори не беше изключено именно този сектор да се окаже най-подходящ при опитите й…
— Искаш ли да провериш хрумването си тук? — попита я тихо Олми. Тя се извърна, погледна го изумено и кимна.
— Двамата със сер Ятес обсъждахме твоята теория — продължи Олми. — На мнение сме, че трябва да запознаем и сенатор Ою с …
Патриша го погледна с нескрито подозрение.
— Това има ли нещо общо с Корженевски? — попита тя, решила, че моментът е подходящ за да поразучи някои от тайните на Олми.
Събеседникът й вдигна съучастнически пръст и го опря в устните си.
— Ако пожелаеш да провериш теорията си, тогава… може би има. Да не говорим повече за това.
Точно на маркировка 1.301х9 преминаха през още една бариера. Секторът отвъд нея — не по-дълъг от шейсет километра — беше покрит със зеленина, а намалената видимост говореше за наличието на атмосфера. Четири съвсем малки терминални сгради — високи не повече от стотина метра — бяха разположени на равни разстояния около един все още неотворен пръстен в средата на сектора.
От бялата площадка за кацане, в непосредствена близост до терминалите, се издигна летателен диск и ги пресрещна във въздуха.
Патриша усети болка в челюстта си. Едва сега осъзна, че неусетно е стискала зъби и си наложи да се отпусне. Какво ли беше намислил този път Олми — и портопроходците? Какво щяха да поискат от нея в замяна на предложената възможност?
На повърхността се спуснаха с помощта на диска. За разлика от досегашните — каквито бе наблюдавала на планетата на франтите — този имаше свръхмодерен дизайн, долната му половина бе непрозрачна и единственото осветление идеше от сиянието на тракционните полета.
Кръгъл сегмент в стената на диска се плъзна встрани и те използваха тракционните полета като пързалка, по която да слязат на повърхността. Олми беше последен. Сенатор Ою ги поведе към терминала.
Стигнаха края на твърдата бяла настилка и продължиха из гъстата трева. Наблизо бяха посадени дъбове и тополи, зад тях се издигаше спираловидната пирамида на терминала.
От едната страна на терминала имаше нещо като стена от тракционни тръби, която заграждаше периметър от няколко квадратни километра, а на височина достигаше човешки бой. Вътре в тръбите, озарени във виолетово сияние, се движеха странни очертания, които по нищо не напомняха на хора.
— Наши клиенти и съюзници — рече Олми. Той посочи един ясно различим екземпляр — осмоног цилиндър с грива от къси подвижни стръкчета, заобикаляща неговата раздвоена кръгла „глава“ и продължи:
— Талсит. Третична форма. Това е много стара раса — историята им обхваща период от два милиона години, преди появата на човека. Скоро ще се запознаете с още един талсит — той е помощник на Първия Портопроходец.
Отвътре терминалът бе като черупка с височина около сто и ширина не повече от сто и петдесет метра. В средата му бе разположена шахта, а над нея висяха няколко плоски метални тераси.
В средата на една от терасите, обкръжен от сиянието на тракционните полета, висеше предмет с необикновена форма, не по-дълъг от три педи. В първия момент Патриша си помисли, че малко напомня на велосипедно кормило. Тя спря в самия край на терасата за да го огледа, макар че инстинктивно се досещаше, както за предназначението му, така и това колко важна роля може да изиграе в живота й.