Ала Корженевски не се съобразил с множество проблеми. Първо, той не предположил, че свързването на Пътя със седма кухина ще предизвика преместването на звездолета-астероид в друга вселена. Освен това, никой не могъл да предвиди, че отварянето на няколко експериментални врати, което било извършено с дистанционно-контролирани уреди, щяло да позволи на джартите не само да проникнат в Пътя, но и да разполагат с векове, за неговото изучаване и завладяване.
Малко след избухването на първата война с джартите Корженевски доброволно се лишил от тяло и се пренесъл в Градската памет, с цел да избегне назряващия скандал. Ала дори там не го оставили на спокойствие. Накрая радикалните гешелисти го провъзгласили за надеритски предател и организирали изтриването на неговия запис — което по същество се равнявало на смъртна присъда.
— Значи той наистина е мъртъв? — попита объркано Патриша.
— Не — отвърна Олми. — Докато се намирал в Градската памет, той продължавал да ръководи строежа на Аксисград. За целта се наложило да бъдат разположени на различни ключови места няколко негови частични, които да спомогнат за ускоряване на работата. След инцидента с изтриването на оригиналния запис, някои от най-близките му сподвижници издирили частичните и ги поверили на една жена, която ги съхранила на потайно място в паметта. За нещастие тази жена загинала при странни обстоятелства в Александрия — няколко века след убийството на Корженевски. Самата тя била ортодоксален надерит, а по онова време сектата, към която принадлежала, не разрешавала поставянето на имплантати. Така смъртта й била окончателна.
— Столетия по-късно и последните надерити били принудени да напуснат Александрия и известно време били държани в град Шишарк. Там съм се родил и аз. Веднъж, докато експериментирах с някакви забравени дискове в нашия апартамент, аз се натъкнах на тези скрити частични на Корженевски. Тогава бях много млад. Разполагах само с няколко години, за да общувам на воля с Инженера. Ала по същото време…
Олми погледна към сер Ою. Беше пазил тази тайна векове наред и все още изпитваше известна неохота да я сподели с други. Сер Ою кимна окуражително.
— По това време научих, че Инженерът е търсел начин да изкупи вината си пред своя народ, макар стореното да било по-скоро резултат от случайност. След първата война с джартите, Възелът, който тогава бил в ръцете на гешелистите, решил, че вече не е необходимо да бъде продължавано пътешествието към Епсилон Еридани, още повече, че никой не можел да определи с точност курса на Шишарк. Истинската причина обаче била, че всички смятали Пътя за далеч по-перспективно място за заселване. Прави били, разбира се, макар идеята да не се понравила на ортодоксалните надерити. Последните изгубили не само целта на своя живот, но Земята и родната вселена. Ето защо, преди да напусне тялото си, Корженевски тайно променил програмата на навигационните системи в Шишарк. Корабът открил местонахождението на Слънчевата система в новата вселена и поел към нея.
— Не виждам с какво бих могла да ви помогна — каза Патриша.
— Събрани на едно място, частичните на Корженевски почти се равняват на оригинала — обясни сер Ою. — Липсва ни само последното ударение, Загадката, за да го върнем отново сред нас. А бихме искали да му се отплатим за всичко, което е направил за нас. Да му позволим сам да се порадва на своя успех.
Патриша погледна Олми, сетне Ою и накрая Ятес.
— И какво ще получим в замяна? — попита тя.
— Вашите колеги ще имат право на избор — да се върнат на Земята, или да продължат навътре в Пътя заедно с гешелистите. А вие, Патриша, ще получите възможност да осъществите своята мечта.
— Моята мечта?
Ри Ою доближи един черен като смола шкаф под центъра на проблясващия купол. Дръпна горното чекмедже и извади отвътре малка, снежнобяла кутия. Сетне се върна, подаде кутията на Патриша и й показа как се отваря.
Тя повдигна капака. Дъното беше покрито със зелено кадифе, а отгоре бе положен миниатюрен модел на ключицата, която висеше над терасата. Ятес погледна изящния уред и въздъхна.
— Предлагаме ви размяна, в която няма да изгубите нищо — рече Ри Ою. — Вие ще ни позволите да копираме вашата Загадка и с нейна помощ да завършим индивидуалния запис на Инженера, а ние ще ви помогнем да откриете пътя за вашата Земя.
— Искате да кажете, че душата ми е идентична с тази на Корженевски? — попита Патриша.
— Терминът „душа“ не е никак подходящ — отвърна портопроходецът. — Виж „Загадка“ дава далеч повече възможности. Когато се извлече всичко от една личност — спомени, начин на мислене, умения — сумата от тези части не е идентична с цялото. Съществува една свръх-матрица, която вдъхва живот и която може да бъде изгубена дори ако всичко останало е на лице. Ние я наричаме „Загадка“. Никога досега не сме успявали да я синтезираме. Тя е нематериална и може да бъде прехвърляна само ако се насложат всички фрагменти от матрицата на една личност, върху друга. Повтарящите се елементи биват отхвърлени, а липсващите — в случая Загадката — се запазват. Това е подаръкът, който можете да ни направите — на нас и Корженевски.