Патриша сграби ръката на Ланиер, завладяна от внезапна уплаха. Не знаеше как да възприеме предложението, което й се струваше едновременно мистично и доста неубедително. До скоро си мислеше, че не може да има никакви пречки или трудности за тези далечни потомци, но ето, че сега искаха от нея да помогне за нещо, което не разбираше.
— Бихте могли да я вземете насила от мен — рече тя. — Защо се опитвате да ме убеждавате?
— При подобни обстоятелства прилагането на сила е безпредметно — увери я Ри Ою. — Или ще ни я дадете доброволно, или просто няма да я получим.
— А защо толкова държите да си върнете този Корженевски? Не смятате ли, че вече е изпълнил предназначението си?
— Това е въпрос на чест — усмихна се Олми. — Ако рицарите на кръглата маса са могли да върнат обратно крал Артур, не смятате ли, че щяха да го сторят? Инженерът трябва да види с очите си, че планът му е осъществен.
— Но не така, както е предполагал.
— Вярно — призна Олми.
Патриша сведе поглед.
— Ще загубя ли нещо? — попита тя.
— Не — отвърна с безкрайно търпение портопроходецът.
— А в замяна, ще ми позволите да използвам това… — тя посочи миниатюрната ключица. — Защо е толкова малка?
— Защото е инактивирана — обясни Ятес.
— Ваша ли е?
Той кимна.
— Ятес ще ви прехвърли част от силата си и вие ще се научите да използвате ключицата по време на церемонията — рече Ри Ою. — Ще стоите до мен.
— Корженевски — искам да кажа неговите фрагменти — тук ли са?
— Той е вътре в мен — каза Олми и посочи главата си.
Патриша погледна Ланиер с изражение на малко момиченце, което се пита, дали чутото е някаква красива лъжа, или невероятна истина. После премести поглед към Олми.
— Той е във вашия имплантат?
Олми кимна.
— В тялото си имам няколко допълнителни имплантата.
— Това, което става в града ви, май не е дребна работа? — попита Патриша.
— Никак. Вашите колеги в Шишарк вече също са в течение на нещата.
— Затова значи президентът не можа да остане с нас?
— Затова.
— Имаме нужда от почивка — прекъсна ги Ланиер. — От часове не сме хапвали нищо…
— И твърдо сте решили да изведете Аксисград в орбита около Земята? И да унищожите Шишарк, така ли?
— Не точно — рече Ри Ою. — Но да не говорим за това. Господин Ланиер е прав. Ще продължим след като си отдъхнете. Ще поговорим за бизнес — нали така казвате?
Патриша присви очи и бавно поклати глава.
— Не зная за какво толкова искате да си говорите с мен. В сравнение с вас аз съм абсолютен аматьор, примитивен дивак…
— Ако до този момент не сме съумели да ви убедим в истинската ви цена, значи не сме били достатъчно ясни — рече Олми. — Вие сте източникът, от който е черпил Корженевски, създавайки теоретичните обосновки на Пътя. Вие сте основата, върху която е започнал да гради. Ето защо вярваме, че можете да споделите своята Загадка с него. Той е вашият гениален ученик.
А вие, Патриша, сте неговият учител.
Мирски търсеше в тълпата Пагодин, Анековски и Гарабедян, без да изпуска от поглед преминаващите над тях кръстове. Войниците, които принадлежаха към неговата част, го посрещаха с мрачни погледи и се отдръпваха от пътя му с равнодушни лица. Мирски се надигна на пръсти, опитвайки се на надзърне над морето от развълнувани хора и най-сетне зърна някъде отпред зачервената физиономия на Плетнев. Той си проправи път натам, застана зад бившия командир на товарна ракета и го потупа по рамото. Плетнев се отърси от ръката му, след това се извърна и го погледна изненадано.
— Къде са другите? — попита Мирски.
— Кой? Другите убийци? Оставихте ни в дяволски неизгодно положение, другарю генерал — гласът на Плетнев беше дрезгав, уплашен и същевременно гневен.
— Пагодин, Гарабедян и Анековски.
— Не съм ги виждал откакто… започна това — отвърна Плетнев. — А сега ме оставете на мира.
— Но ти беше с тях — настояваше Мирски. — Какво се случи?
— Какво искате да кажете с това — какво се случи?