— Приятно ти е отново да си в центъра на събитията, нали? Така ли е? — извика той, но си помисли: „Не се ли държа прекалено грубо с нея? Трябва да се успокоя. Защо въобще се ядосах?“
— Не — отвърна смирено тя. — Истината е, че това не ме интересува.
Ланиер пусна ръката й, заобиколи масичката и потърка замислено брада, като я следеше с крайчеца на окото.
— Искаш само да се завърнеш у дома.
Тя кимна.
— Не можеш да се върнеш обратно.
— Мога.
— Как?
— Вече имаш най-обща представа, Гари.
— Искам да чуя подробностите. Как ще откриеш твоя дом?
— Ако ме научат да боравя с ключицата, ще се върна в пустия сектор на коридора, през който минахме одеве и ще претърся геометричната колода. За тях този участък е като сметище — безполезно и дори по-лошо. Но именно там ще открия моя дом.
— Планът ти не е кой знае колко подробен.
— Ще видиш, че ще ме научат — упорстваше тя, вперила в него големите си черни очи, от които лъхаше безкрайно спокойствие.
— А какво ще вземат от теб?
— Нищо! — тя се наведе напред. — Няма да взимат, а ще копират.
— И ти си готова да им повярваш?
Патриша не отговори.
— Наистина ли не желаеш да го обмислиш?
— Не желая.
— Божичко.
Тя стана, прегърна го и се притисна към него.
— Не зная какво значим един за друг, но бих желала да ти благодаря.
— Аз също не зная — отвърна той, прегърнал раменете й.
— Взех да си внушавам, че не съм човек.
— Ти… — той не довърши.
— Това, за което толкова много мисля… ме прави по-скоро една от тях. Разбираш ли ме?
— Не.
— Може би затова моята Загадка е подходяща при възстановяването на Корженевски. И той е мислил по същия начин и за същите неща. Искал е да отведе своя народ у дома.
Ланиер поклати бавно глава.
— Нищо няма да ми направят. Искат само да ме научат. Трябва да се съглася.
— Шантажират те.
Тя вдигна глава и внезапно се намръщи.
— Не е вярно — рече замислено Патриша. — Ако е така, тогава се шантажираме взаимно. Гари, помислих си за нещо… за което досега не бях се досещала. Защо им е да отварят още една врата?
— Не зная — отвърна Ланиер. Въпросът й му се струваше неуместен.
— Ще ги попитам.
Той се засмя.
— Сериозно ли говориш?
— Нали затова ни доведоха тук, за да присъстваме на церемонията… Е, явно това не е била главната причина, а само една от многото.
Той се замисли, все още притиснат към нея. Въпреки всичко, въпреки съмненията и страховете си, длъжен бе да признае…
Искаше да го види с очите си.
— Мисля, че ще е най-добре да поспим.
Любиха се, но това не беше случайно, въпреки че този път Патриша не бе така всеотдайна. Умът й бе зает с близката вече цел, всичко останало бе само декор, включително и леглото, в което лежаха.
Това го накара да се почувства незначителен. Странно, колко много се бе изменила Патриша след пристигането си на Камъка.
— Човек ли съм? — питаше се тя, докато лежаха един до друг.
— Сигурно — отвърна той, стараейки се да звучи уверено. Но като че ли не успя напълно.
Когато поточният кораб на ван Хамфиус най-сетне достигна мястото, където доскоро се намираше Аксисград, всички врати нагоре и надолу по Пътя бяха затворени, а магистралите между тях — опразнени. Това беше безпрецедентен случай в цялата история на Пътя.
Самият Аксисград беше преместен. Под непосредственото ръководство на Розен Гарднър няколко бойни групи щурмуваха и завладяха градската поточна енергостанция. След боя грижливо събраха имплантатите на загиналите — общо 183 граждани. Инцидентът подтисна Гарднър, но смъртта им не беше перманентна. Веднага след като бе установен пълен контрол над поточния тунел, градът потегли на юг, към Шишарк. Пътуването отне шестнадесет часа, в непосредствена близост отзад ги следваше и поточният кораб на ван Хамфиус, но президентът беше безсилен да предприеме каквото и да било.
Междувременно в шеста кухина на Шишарк четирима членове на фракцията Корженевски бяха извършили най-тежкото престъпление, променяйки параметрите в машината, създала Пътя. Промените бяха съвсем незначителни, ала наказанието дори за подобна дреболия беше обезтелесяване и безвъзвратно изтриване на индивидуалния запис в паметта. Гарднър си даваше ясна сметка, че на този етап връщане назад няма.
Не се налагаше потокът да бъде продължен отвъд северната граница на седма кухина; настоящата му позиция, в непосредствена близост до прохода на кухината, бе целяла да улесни последния стадий от евакуацията на Шишарк и конструирането на Аксисград. А ето че сега машинните параметри бяха променени така, че дължината на потока да бъде ограничена на двадесет километра.