Олми беше сам на терасата, загледан в ключицата. Мечтаеше да общува свободно с Инженера в мислите си, да се съветва с него за едно или друго, но Корженевски все още се намираше в инактивиран вид.
Васкес и Ланиер още не бяха излезли от спалнята си. За Олми идеята да се спи в продължение на много часове бе едновременно непонятна и привлекателна. Да имаш дълги, лишени от каквато и да било активност периоди, потънал в един друг, неузнаваем и нематериален свят… вярно, талситовата медитация бе далеч по-всепречистваща и ефективна, но Олми с изненада установи, че някаква примитивна частица от него все още жадува за най-обикновен сън.
Никога досега не се беше замислял за разликата между хората от неговото и от тяхното време, освен когато трябваше да се съобразява с нуждите им. И все пак, дори след толкова дълъг период на развитие и усъвършенстване, приликите бяха далеч повече от различията.
Ятес пресече зелената морава и доближи терасата. Лицето му беше мрачно.
— Времето ни изтича — пиктира той пред Олми. — Отбранителната станция при 1.9х9 съобщава за повишена поточна радиация. Джартите вероятно се готвят за отварянето на нова, по-голяма врата.
— Врата към сърцевината на някоя звезда? — попита Олми.
— Такива са предположенията. Персоналът на станцията се подготвя за пълна евакуация.
Тази идея се обсъждаше от десетилетия във висшите отбранителни кръгове. Беше съвсем проста, но с ужасяващи последствия. На много места Пътят се опираше в звездни тела. И тъй като по същество той представляваше куха, лишена от съдържание тръба, отварянето на пръстен от масивни врати в сърцевината на някоя звезда би предизвикало всмукване намиращата се под високо налягане, свръхнагрята плазма, с последващото й разпръсване във вътрешността на Пътя. И въпреки, че бариерите, преграждащи коридора, бяха изградени от силно променено пространство-време, те можеха да предават топлината и вероятно под въздействие на огромните натоварвания щяха да изчезнат, сливайки се със стената. Самият Път щеше да остане незасегнат, но всичко останало вътре в него, по протежение на милиарди километри, щеше просто да се стопи на микроскопични частици.
— С каква скорост ще се движи плазменият фронт? — попита Олми.
— Може да бъде забавен единствено от турбулентните ефекти. Максималната му скорост вероятно ще достигне шест хиляди километра в секунда.
— Следователно, разполагаме с тридесет и шест часа за евакуация.
— Стига наистина да успеят да отворят вратата от разстояние…
Предположението, че джартите биха могли да отварят дистанционно врати в стената на Пътя бе предизвикало отрезвяване и преоценка в отбранителната политика на Хексамона още преди десетилетие. Джартите никога досега не бяха демонстрирали подобна способност в контролирания от хората регион на Пътя, но някои сведения от далечни наблюдения, както и от колебания в материята на стената сочеха недвусмислено, че противникът е предприемал подобни опити някъде отвъд 2х9.
— Изпратих съобщение на сенатор Ою — продължи Ятес. — Баща й в момента е при изследователите. Тя ще ни информира, когато се освободи.
Олми забеляза, че Патриша и Ланиер се приближават откъм спалнята в северния край на терминала.
— Как мислиш, дали сер Васкес ще се съгласи? — попита Ятес. — Прекарал си с нея доста време.
Олми отвърна с неуверено изображение, примесено с известна доза насмешка — все още недовършен неоморф, който се колебае между две модни за сезона телесни форми.
— Де да имах твоето самообладание — изпъшка Ятес. — Май ще ми се отрази добре един пречистващ талситов сеанс.
Патриша забеляза Олми и Ятес, махна им с ръка и докосна Ланиер по рамото. Двамата пресякоха моравата и приближиха терасата.
— Трябва да се видя със сер Ою — рече Патриша на Олми. Ланиер имаше измъчен вид и се оглеждаше нервно.
— Той е на съвещание с изследователите. Сенатор Ою ще бъде така добра да предаде съобщението ви — отвърна й Ятес.
— Както и да е, предполагам, че не е необходимо да се срещам лично с него. Олми…
Ланиер втренчи враждебен поглед в Олми.
— Взех решение. Съгласна съм на сделката.
Олми се усмихна.
— Кога ще ти бъде удобно? — попита той.
— Времето ни е ограничено — напомни Ятес.
Патриша сви рамене.
— Още сега, предполагам. Когато и да е.
— Ти ще си лично отговорен — рече Ланиер на Олми и заби пръст в гърдите му.
— Поемам отговорността — отвърна тихо Олми. — Нищо няма да й се случи.
Ятес ги напусна, за да предупреди сенатор Ою, че са готови да започнат. Олми ги отведе при недовършения купол, където за първи път се бяха срещнали с Ри Ою и изобрази серия от инструкции към летящия наблизо монитор.