— Можем да започнем още сега, преди да е съзряла личността ви.
— Май ще е най-добре да не губим време, а? — Инженерът се обърна към Патриша и каза: — Вие сте много млада. Каква част от работата ви е завършена… или публикувана?
— Все още не съм издала нито една от по-важните си разработки.
— Виж това ме изненадва… Честно казано не предполагах. Време е да ми разкажете как сте се появила тук… и защо.
Още преди Олми да уреди въпроса с образованието на Инженера, двамата с Патриша бяха потънали в задълбочена дискусия.
Четири часа по-късно изследователите, сред които имаше представители на седемте разумни форми на живот, които използваха коридора, се събраха край терасата. По един или друг начин всяка една от тези разумни форми бе доказала, че може да бъде от полза на хората, ала нито една от тях не бе поставена в подчинено положение, в сътрудничеството си със своя патрон — всички бяха пълноправни партньори при завладяването на Пътя. Чуждопланетните се отличаваха с голямо разнообразие на формите, помисли си Ланиер, макар и не такова, каквото се наблюдаваше при неоморфите в Аксисград.
Трима от тях бяха франти, загърнати в блестящи като метално фолио пелерини, които изглежда се смятаха за официално облекло на Тимбъл. Съществото до тях имаше П-образна форма, като двете рамена бяха свързани с дебело възлесто въже от плът, кожата му беше гладка, черна и стъкловидна, а четирите крайника опираха солидно в земята. Съществото бе обкръжено от светеща в червено карантинна линия. Явно местната атмосфера не му понасяше добре.
Точно зад Ятес, в северния край на терасата, един талситов изследовател се поклащаше на осемте си пипала, заобиколен от тракционен мехур, съдържащ естествената за него газова среда — съвсем малко кислород, значително по-висок процент въглероден двуокис и достатъчно ниска температура, та по стените на мехура да се кондензира влага. Мъхестите му „антени“ бяха в постоянно движение. Останалите чуждоземни изследователи бяха загърнати в подобни тракционни мехури, най-чудноватото от тях имаше четириглаво змиевидно тяло, а персоналната му сфера бе изпълнена с мътно-зеленикава течност. Приличаше на рядък екземпляр от зоологическа градина.
Както изглеждаше, формата на човешкото тяло не беше особено популярна във вселената.
Малко преди началото на срещата Ланиер и талситът имаха кратък и странен разговор — странен, заради близостта, която изпитваха помежду си, сякаш бяха съседи по апартаменти, срещнали се на купон у общ приятел.
Талситът се бе разположил в северния край на терасата и разменяше неясни реплики със стоящия до него франт, докато вторият франт чакаше търпеливо наблизо. Франтите се бяха хомогенизирали за последен път само преди няколко часа, което премахваше необходимостта вторият франт да взима участие в разговора, освен ако не се налагаше да разсъждават паралелно. Междувременно Ланиер и Патриша се натъпкаха до пръскане с обяда, който им бяха поднесли. Сетне Патриша последва Олми за да продължи разговора си с Корженевски.
Чак след първите разменени реплики Ланиер осъзна, че разговаря с талсита. Първоначално талситът се бе приближил до Пресиънт Ою, за да обсъди с нея предстоящата церемония. Отпърво двамата използваха пиктирани изображения, после Ою премина на английски и представи талсита на Ланиер. Талситът говореше перфектен английски, макар нито една част от тялото му да не помръдваше, когато произнасяше думите.
Ланиер дори не почувства любопитство, толкова се беше нагледал на какви ли не чудеса — както големи, така и малки. Трябваше да съсредоточи цялото си внимание за да подбере най-подходящите думи, докато разказваше как са се озовали тук. Все пак общуваше със същество, което по нищо не напомняше на човек, притежаваше напълно непозната психика (а и какво можеше да научи за него, след като обменяха мисли на език, който бе чужд за единия, макар и роден за другия?), а същевременно обсъждаха последствията от Смъртта и разговаряха за алтернативни вселени и завладяването на космоса. Талситът не пропусна да му разкаже малко за своя роден свят. Ланиер кимаше и с изненада установи, че не всичко е напълно неразбираемо. Едва ли би помислил така допреди няколко месеца.
Оказа се, че съществата, наречени талсити, са страничен клон на обединен биологично-механичен разум, който на времето владеел четиринадесет планети от една много стара слънчева система. В зенита на своето развитие управляващият разум бил съхраняван в специални блокове, но за разлика от записите в Градската памет на Аксисград, той не притежавал материален носител. С течение на времето обаче обединеният разум се разделил на множество индивидуални, които пък създали свои собствени материални форми. Именно тези форми били прародители на талситите. Както стана ясно от разговора, родителските форми съществували до ден днешен, но по характер били затворени, самовглъбени и затова създали талситите, които да им служат като търговски посредници и съветници на по-младите и незрели цивилизации. Случило се така, че една от вратите в Пътя се отворила към талситов свят и обитателите му започнали активна търговия — първо с джартите, които били отворили вратата, а след изтласкването им — с хората.