Оказа се също, че цивилизацията на талситите и техните родителски форми е стотици пъти по-възрастна от човечеството.
— В такъв случай защо въобще си губите времето да общувате с нас? — попита Ланиер.
— Наречете го хоби, или признак на застаряване, ако щете — рече талситът без никаква следа от високомерие или надменност. — Моят народ е усвоил някои обичаи — най-вече що се отнася до пречистването и подреждането на съхраняваната в мозъка информация — които вие, хората, намирате за безценни. Радваме се, че можем да ви бъдем от полза и на свой ред да се сдобием с информация, която има голяма стойност за нас.
След няколко минути ги повикаха за началото на церемонията.
Ланиер се озова между Корженевски и Пресиънт Ою, докато на Патриша бе отредно почетното място до Ятес и Ри Ою.
Церемониалните одежди на Ри Ою бяха доста скромни и всъщност се състояха от бяла памучна риза и черен панталон. На краката си носеше мокасини от черна лъскава кожа. Ятес бе облякъл свежо-зелено наметало, а лицето му имаше изморен вид.
Ри Ою пристъпи към стълбата, която се извиваше над кръглата тераса. Спря за миг, склонил глава, а после даде знак на Патриша да го последва.
— Искам да наблюдаваш всичко внимателно — рече й той. — Ключицата е в състояние да определи приблизителното местонахождение за отваряне на врата, но ти си тази, която ще посочи точното място и ще се настрои към търсения свят. Задачата ти в значителна степен зависи както от точната преценка, така и от интуицията.
Той се наведе, сграбчи ръкохватките на ключицата и я изтегли от калъфа в средата на сияещите тракционни линии. Патриша погледна надолу и почувства, че й се вие свят — от терасата до дъното на шахтата имаше най-малко шейсет метра.
— Освен това, не бива да подценяваш значението на ритуала — продължи портопроходецът. — Той настройва ума. Подготвя го. Може и да не е абсолютно необходим, но лично на мен ми помага. Сега — Ри Ою протегна ключицата и затвори очи. — Днес няма да търсим някоя обикновена врата. Посветих петдесет години от живота си за да открия това отклонение и до този момент то неизменно ми убягваше. — Той отвори очи и я погледна усмихнато. — Сигурно се питаш какво търсим тук и защо отваряме нова врата, която ще трябва съвсем скоро да затворим, за да прогоним джартите с помощта на Аксисград. Това се питаш, нали?
Патриша кимна.
— Защото, въпреки че не изпитвам никакво уважение към настоящите гешелистски управници, аз оставам верен на Хексамона. И ще му бъда верен, дори ако моите приятели ме сметнат за предател, което вероятно ще се случи веднага щом научат за тази церемония. С други думи — аз изпълнявам своя дълг, който е да отворя и тази врата.
— И все пак не разбирам — рече Патриша без да откъсва очи от ключицата.
Ри Ою пусна едната ръкохватка и завъртя ръка, очертавайки във въздуха кръг.
— Всички врати са настроени по такъв начин, че да се отварят към други светове — към планети. Пътят пресича безкраен брой от възможни отклонения към други светове, а нашата задача е да извършим окончателния избор, сред този безбрежен океан от възможности. Вероятно си забелязала, че вратите са разположени на разстояние една от друга не по-малко от четиристотин километра. Това се дължи на ритъма, следван от геометричните колоди. Разбираш ли какво имам пред вид пот ритъм?
— Да — кимна Патриша.
— Досега не сме рискували да отваряме врати вътре в колодите. Те съвместяват алтернативни вселени и хронологични линии, с които не сме състояние да се справим. Ние работим между тях. — Той разсече въздуха с длан. — Действаме в обхват от десет метра, но дори вътре в толкова малък обхват съществуват милиарди възможности. Настройваме се с максимална точност към някой обект с планетарна маса — ключицата ни съобщава за размера на тази маса, предавайки пиктирани изображения директно в ума, заедно с цялата останала необходима информация. Ето, почувствай сама — той пое ръката й и я положи на ръкохватката. Умът й мигом бе потопен във водопади от разнородна информация и изображения.