— Погледни ме сега.
Тя впери очи в Ри Ою и той пиктира директно в главата й цяла серия от технически познания.
— Далеч по-лесно за теб щеше да е, ако разполагаше с имплантат, но ти поне имаш склонност към тези неща — както и желанието да ги научиш. Не мога да ти прехвърля цялото си умение, това което мога, е да подпомогна интуицията ти. — Той придружи думите си с поредната серия от инструкции. Положила ръка на ключицата, Патриша усещаше трептящия пулс на информационната вълна.
— Не мога да ти помогна също и да откриеш пътя за дома — продължи той и лекичко я чукна по ръката, за да я отдели от ключицата. — Няма да съм с теб в този момент, нито пък Ятес или Олми. Имаме друга, не по-маловажна работа. Но ако теорията ти е вярна — и не виждам причини да не е — тогава ти наистина ще откриеш търсената врата в геометричната колода. Притежаваш необходимите познания за този опит. А сега, следи ме внимателно. Днес няма да отваряме врата към друг свят. Ще я отворим към Пътя.
Патриша го погледна озадачено.
— Видяла си кривата на Пътя, Патриша, уверен съм, че си я изчислила.
— Така е — съгласи се тя.
— А видя ли мястото, където Пътят се пресича със себе си?
— Не.
— Почти незабележимо е и отстои на огромно разстояние. Предполагаме, че толкова далече характерът на Пътя може да претърпи значителни изменения. С времето Аксисград ще достигне тези сектори, може би след милиони години — доста по-скоро, ако гешелистите осъществят настоящите си планове. Когато отворим вратата към това отклонение, ще разберем каква е природата на Пътя, какво точно сме създали и докъде се простира. Нашият дълг пред Хексамона изисква да осъществим този пионерски опит. Разбираш ли сега защо сме тук?
Патриша кимна.
Ри Ою се обърна към изследователите и неговите колеги в основата на терасата.
— Инженерът готов ли е да наблюдава?
— Тук съм.
— Разбирате ли какво възнамеряваме да извършим?
— Да. Така мисля.
Портопроходецът въздъхна и погледна изкосо Патриша.
— Днес всички сме привилегировани — каза й той.
Ключицата започна тихичко да бръмчи, когато Ою пристъпи върху тракционните полета. Той покани Патриша да се присъедини към него. Тя застана върху съседната на неговата линия, а полето плавно се огъна под тях, оформяйки нещо като купа. Намираха се само на няколко метра от дъното на шахтата, когато преустановиха спускането. Ри Ою коленичи и постави ключицата обратно в калъфа.
— Стесних размера на сектора до няколко сантиметра — рече той. После, за изненада на Патриша, вдигна глава и поде протяжна песен: — В името на Звездите, в които вярваме безпределно, в името на Пътя на живота и светлината и в името на съдбата, която не можем да избегнем, колкото и свободни да сме в своя избор. В името на Светия дух, въздух за нашите умове, вятър за мислите ни, роден от плът, или пренесен с машина, който води ръцете ни, вдъхновява вярата ни, за да извади наяве онова, що е скрито в нас.
Ланиер забеляза, че Корженевски, а и всички останали повтаряха беззвучно молитвата заедно с Ри Ою. Може би думите й бяха написани от самия Инженер?
Бръмченето на ключицата се усили. Патриша стисна долепи длани и осъзна, че неволно е заела молитвена поза. Ала не намери сили да разтвори пръсти и да пусне ръцете си отстрани.
— И в името на Древните, някои от които са тук, с нас, в този тържествен миг, родени от плът или възкресени благодарение на нашите усилия, в името на всички онези, които изгоряха, за да открием верния път, които изстрадаха Смъртта, за да ни дадат живот…
В този миг Патриша и Ланиер почувстваха, че в очите им напират сълзи.
— Аз въздигам тази ключица към безчетните светове и озарявам с нова светлина Пътя, отваряйки вратата към нашия всеобщ просперитет — на тези които водят, и на водените, които създават и създаваните, които осветяват Пътя или се къпят в дарената им светлина.
Той извади ключицата от нишата й в полето и я вдигна между коленете си. Бликащият от ключицата ярък поток от пикти озари лицето му като пламък. Бръмченето бе преминало отвъд границата на слуха.
— Ето… Аз нов свят отварям…
Бронзовата повърхност на Пътя под тях постепенно започна да се разтваря в гъста мрежа от черни и червени линии. Ри Ою се изправи, изпънал ключицата пред гърдите си.
Застанали съвсем близо до ръба на шахтата, изследователите, Ятес, Пресиънт Ою, Ланиер и изображението на Корженевски гледаха право надолу, към вихрещата се илюзия от цветове и безкрайни възможности.
Илюзията се разтвори и вътре в нея се образува кръг от непрогледен мрак.