Ри Ою подаде ключицата на Патриша и тя стисна силно ръкохватките.
— Почувствай сега силата на онова, което се случва — предложи й той на английски. — Овладей усещането, придружаващо правилното отваряне.
Ключицата в ръцете й бе като жива, неделима част от нея, свързана с постоянния поток от пикти. Инструкциите на Ри Ою бяха съвсем подробни и вече бяха залегнали дълбоко в ума й.
Усещането за сила я въодушевяваше. Патриша почувства, как в нея се надига неудържим смях, докато ключицата разширяваше отвора върху повърхността на Пътя. Високо над тях недовършеният купол, който бе приютил кабинета на Ри Ою се премести в нова позиция, търсейки центъра на вихъра.
— Това е най-опасният момент — рече й Ри Ою. — Ако сега изгубим контрол, куполът ще ни затвори и после ще изглади завихрянето в стената. Тогава двамата с теб ще бъдем захвърлени завинаги някъде из безкрая на Пътя. — Ще се озовем там, където ни отведе изоставената врата и няма да можем да де върнем обратно. Чувстваш ли тази възможност?
Патриша кимна. Въодушевлението й се смени с усещането, че държи за опашката нещо неописуемо враждебно и неприятно. Стараеше се да не откъсва очи от ключицата.
— Ето, това е — обяви Ри Ою. — Олми наистина е бил прав. Ти си повече рожба на нашето, отколкото на твоето време.
Стените на купола постепенно придобиха бронзовия цвят, характерен за всички останали портални съоръжения. Вихърът в центъра на шахтата, заобикалящ черния кръг, започна бавно да се издига и тракционните полета ги понесоха плавно нагоре.
— Последвай ме — рече Ятес на Ланиер, докато изследователите се отправиха навън. Подредиха се наново на около петдесетина метра от терасата, близо до работния кабинет на портопроходеца.
Терасата и тракционните полета се изравниха отново. Ри Ою стисна ръкохватките на ключицата.
— Тук има стотици хиляди възможности — прошепна той. — Мога да ги почувствам през ключицата… да ги опозная. В разстояние на една секунда научавам подробности за стотици хиляди светове, но се нуждая само от един. Аз чувам този свят… изучавам характера му… установявам допирателната, която заема. Ключицата самоконтролира дейността си, поддържа неизменна позиция, но аз съм този, който я ръководи… И аз намирам.
Лицето му имаше вдъхновен, триумфиращ израз. Кръгът от непрогледен мрак продължаваше да се разширява, а по края придоби яркосин оттенък. Бронзовата стена на Пътя около кръга отново възвръщаше своята плътност, оформяйки малка падина, в центъра на която отворът вече сияеше в лазурно синьо. Падината ставаше все по-дълбока и Патриша неволно оприличи процеса на пространствено-временно заздравяване, привикване на стената с неестествената външна намеса.
Патриша зърна по края на лазурния кръг нещо издължено и ярко, около което се носеха масивни черни предмети.
— Вратата е отворена — обяви Ри Ою. Той пъхна ключицата в нишата и скръсти ръце. — А сега да установим какво има от другата й страна.
— Ще влезем ли? — попита Патриша.
— Не — рече портопроходецът и се засмя. — Ще изпратим някой от нашите механични приятели. А след като се върне с доклад, ще вземем решение, без да рискуваме нищо.
Оформената в тракционното поле купа ги издигна до тясната площадка, свързваща ги с терасата. Ри Ою стори път на Патриша и двата се присъединиха към останалата група в работния кабинет.
Междувременно един монитор с кубовидна форма излетя нагоре по току що оформения хълм и премина над перилата на терасата. След това се плъзна надолу в падината и изчезна през вратата. Ятес активира най-близкия пиктор и го настрои към сигналите на монитора, предавани с помощта на ретранслатора на терасата.
Ланиер с изненада установи, че осанката на Патриша се бе променила. Изглеждаше по-самоуверена и значително по-спокойна. Тя взе ръката му в своята, притисна я нежно, усмихна се и каза:
— Мога да го направя. Чувствам го. Мога да повторя всичко, което видях.
Изображението от монитора застана на фокус. Ятес предаде серия от пикти със сгъстена информация за условията на отвъдната страна.
— Мониторът се намира в среда на вакуум — докладва той. — Радиационният фон е много нисък. Ако това наистина е друга част от Пътя, значи потокът там е с ниска активност и е стабилен.
— Не виждам никакъв поток — коментираше данните Ри Ою, а лицето му имаше съсредоточен вид.
Образът постепенно стана кристално ясен.
— Огромен е — прошепна едва чуто сенатор Ою.
В неизвестната точка, където вратата бе проникнала в Пътя, тръбовидно оформената вселена беше разширена и диаметърът й вероятно надвишаваше петдесет хиляди километра.
— Геодезичен нанос — произнесе Патриша.