— Прилича на нещо подобно — съгласи се Ри Ою. — Въпросът е, дали е възникнал естествено.
Ланиер дори не си направи труда да поиска обяснение — съмняваше се, че ще е в състояние да го разбере.
Пътят бе изпълнен с колосални структури, тъмни кристални маси, достигащи хиляди километри на височина, някои от тях в свободен полет, хвърлящи гигантски сенки върху отсрещната стена на Пътя, докато преминаваха покрай ослепителната, извиваща змиевидно като речни меандри, плазмена тръба.
— Повърхностното притегляне е приблизително една десета g — продължаваше Ятес. — Повечето параметри показват значителни отклонения, Ри. Как мислиш, дали това не е някакъв друг Път, а не нашият?
— Разполагаме ли с каквито и да било сведения, че някой друг освен нас е създал подобна вселена? — попита портопроходецът.
— Не — призна Ятес.
— Придавайки цилиндрична форма на Пътя, ние го оформихме според нашите представи за подобно съоръжение. Искрено се съмнявам, че и други биха се придържали към същата логика. Особено когато разполагат с безкрайно много възможности.
— И все пак тази форма притежава незаменими предимства, особено когато се използва с търговски цели…
Ри Ою кимна отсечено, за да покаже, че е съгласен с предположението. Изглеждаше малко озадачен, докато се запознаваше с данните.
— Обстановката е много странна — каза той. — Не откривам никакви данни за наличието на поток, а и плазмената тръба изглежда доста необичайно. Сякаш някой съзнателно я е променил.
— Джартите?
— Не — поклати глава портопроходецът. — Тези структури не са типични за архитектурата на джартите. Не съм уверен, че притежават някакво конкретно предназначение — по-скоро може би се касае за кристализирали пространствено-временни изкривявания, или… — той поклати глава. — Или просто надхвърлят границата на нашите представи. Освен това, искрено се съмнявам, че джартите биха могли да достигнат толкова надалеч. Това отклонение — ако наистина е отклонение — се намира отвъд 1х15. Иначе казано, става дума за разстояние от над сто светлинни години надолу по Пътя.
— Невъзможно е там да има врати — обади се Патриша.
Ятес вдигна учудено вежди.
— Защо?
— Защото от гледна точка на времето, това е извън пределите на нашата вселена. Значи там вратите биха се отваряли към… — тя вдигна ръце. — Към нищото. Към нула.
— Не е задължително — възрази Ри Ою. — Но хрумването ви е доста интересно. По време на създаването му, Пътят беше адаптиран така, че да се съобразява с менящите се околни условия. Там, където условията по една или друга причина не отговарят на реалните изисквания, той е в състояние да ги променя — както условията, така и предпоставките.
— Аксисград може ли да стигне до там? — попита Пресиънт Ою.
— Не зная. Ако потокът престане да съществува, ще се наложат известни корекции… а това е доста трудна работа. Не съм и допускал, че е възможно изчезването му отвъд определена точка, но в такъв случай…
— Пътят е в състояние да се самоподдържа — довърши вместо него Ятес.
— Точно така. Не са му необходими нито машините в шеста кухина, нито път трайна връзка с Шишарк.
— Изглежда ми празен — отбеляза Ланиер. Не знаеше дали трябва въобще да се намесва в дискусията. — Не виждам никакво движение.
Ятес даде инструкции на монитора да отгледа повърхността от близо. Образът претърпя няколко увеличения, разкривайки накрая кристални образования с титанични размери. Те изпълваха Пътя — някой лежаха на една страна, а плазмената тръба се извиваше между тях.
Всички структури, включително и летящите, бяха покрити с подобни на куполи дискове, очевидно предназначени да охраняват ясно различимите гънки на отворените врати. Образът продължи да се увеличава. Скупчените нагъсто врати бяха свързани с плътна мрежа от блестящи линии. Това без съмнение беше трафик — търговски, или от друг характер — но с невъобразими мащаби и съвсем различен от този, който познаваха.
Изображението бе заобиколено от нов порой пикти.
— Вече е извън всякакво съмнение, че липсва поток — потвърди Ятес. — Пътят в този участък е напълно стабилен и самоподдържащ се.
Патриша имаше унесен вид. Ланиер се досети, че и потънала в обичайното си вглъбено състояние. Опитваше се да разбере онова, което ставаше пред очите й — и което за него бе недостижимо.
— Това не е случайно — произнесе дрезгаво тя.
— Моля? — попита Ланиер, хвана я за лакътя и погледна към останалите присъстващи. Тя отвори широко очи и се обърна към него.
— Именно това ще се случи, ако Аксисград се засили надолу по Пътя със скорост близка до тази на светлината — още преди да е започнало пътешествието. По същество Пътят е разположен извън времето и трябва да се приспособява към всяко събитие по дължината на заеманото пространство. И това ще е прякото последствие — особено ако бъде прекъснат откъм Шишарк.