— Да? Моля продължавайте… — покани я Ятес.
— Права е — намеси се Корженевски. — Беше повече от очевидно. И някой вече се е възползвал от случилото се — не са нито хора, нито джарти, а най-вероятно не става дума дори за същества от нашата вселена.
Ри Ою се усмихна широко.
— Опасявам се, че някои от присъстващите все още не разбираме за какво говорите. Моля, не спирайте.
Патриша хвърли поглед на Инженера и за миг й се мярна нещо познато. Частица от нея… Корженевски й кимна окуражаващо.
— Чудесно се справяте — рече й той.
— Свидетели сме на резултата, пренесен по свръхкосмическите вектори, от онова, което предстои да се случи с Пътя — поде тя. — Вече обмислях подобна възможност, още преди да заминем за Тимбъл, в деня, когато ме посети злосторникът. Ако Аксисград развие скорост по-висока от една трета с, той ще огъне Пътя и ще предизвика пространствено-времева ударна вълна, която ще го изпревари, надхвърляйки скоростта на светлината. Тази ударна вълна ще съществува извън времето и ще пристигне преди причината, която я е породила. Вълната вече е преминала през сектора, който наблюдаваме — вероятно преди векове, може би дори преди да бъде създаден Пътят. Ясно е, че обект, който се придвижва по сингуларната — или потока — със скорост близка до светлинната — би я деформирал до неузнаваемост. Той би предизвикал промени в структурата на виртуалните частици, нещо като „изпаряване“. — Тя си пое развълнувано дъх и затвори очи, представяйки се по-нататъшните математически последствия. — Пътят е бил принуден да се разшири и да заеме нова, по-стабилна форма. А потокът просто е изчезнал.
Олми мълчеше, загледан в Корженевски. Подул се е от гордост, помисли си Ланиер.
— Движещата се на разстояние от няколко светлинни години пред града ударна вълна ще поразява, бих казала „стерилизира“ всичко, което среща. В поразения район няма да съществува нищо друго, освен самият Аксисград. Всички гънки в стената на коридора ще бъдат изгладени, а вратите — затворени. — Тя посочи странните структури. — Очевидно в наблюдавания район Пътят вече се е разширил и движещи се вътре в него релативистични обекти не биха предизвикали подобни драстични промени.
Ланиер все още си блъскаше главата над странния феномен с изчезването на сингуларната преди още да бъде завършена конструкцията на обекта, който щеше да предизвика нейното „изпаряване“. Съвсем скоро се обърка в неясни и противоречиви предположения, които изглежда не тревожеха нито Корженевски, нито портопроходците.
— Ще можеш ли да осъществиш замисъла си? — попита той Патриша.
— С любезното съдействие на сер Корженевски — отвърна тя.
— Значи скоро ще узнаем още нещо, което отдавна вълнува мислите ни — намеси се Ри Ою. — И ще подготвим доклад за президента. А неговата фракция може да постъпи с доклада както желае. — Той се усмихна. — Както намери за добре.
В този момент отбранителният монитор излъчи няколко огненочервени пикти, сигнализирайки, че изпраща важно съобщение. Олми отиде да го приеме. Когато се върна, лицето му имаше тържествуващ вид — в пълно противоречие с онова, което им съобщи:
— Джартите са отворили своята врата. Извършили са го от разстояние, точната локализация е 1.5х9. Сега вече отрязаха и последната ни отбранителна станция. В коридора е нахлул плазмен фронт, който скоро ще достигне максималната си скорост. Приблизително след седем часа ще бъде тук. Трябва да тръгваме незабавно.
Пресиънт Ою потърси с поглед баща си.
— Гешелистите няма да позволят на джартите да ги изтласкат от Пътя — заяви тя.
— Значи президентът няма никакъв избор, нали? — отвърна Ри Ою. — Пътят сам определи съдбата си, а също и джартите. Президентът ще получи онази част от града, където живеят неговите поддръжници. Ние ще вземем своята част и всеки ще потегли по избрания от него път.
ШЕСТДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Мирски и още трима „емигранти“ получиха малки сферични апартаменти в Дебрите на Централния град. От началото за тях се грижеха трима хомоморфи-гешелисти, две от които жени, а третият — с неопределен пол.
Мирски прекарваше по-голямата част от времето вътре в сферата — включваше се към различни канали с пиктирана информация, част от която им превеждаше и коментираше назначения за случая педагог. Двамата с Рожденски бяха приели да им поставят имплантати, за да ускорят учебния процес и усвояването на информацията. Гледаха и слушаха, а говореха рядко. Рожденски често го посещаваше, докато Римская — навъсеният американец с женско име — странеше от тях.