Домакините ги посещаваха ежедневно, стараеха се да са в телесен вид, за да не ги смущават, предаваха им кратки, сбити уроци, а гостите се опитваха да възприемат и запомнят колкото се може повече.
Усещане за надвиснала опасност витаеше из града и като се изключеха домакините, никой от останалите гешелисти не обръщаше особено внимание на гостите. Дебрите почти бяха опустели, повечето от доскорошните обитатели се бяха преместили в други квартали, в очакване на назряващите събития.
Скоро в града бяха получени съобщенията от най-далечната защитна станция. Джартите отворили нова врата от разстояние, в следствие на което вътре в Пътя нахлула плазма от намираща се в непосредствена близост звезда.
Седемнадесет часа щяха да са необходими на разрушителната вълна да достигне отсамния край на Пътя, ала жителите на гешелистките квартали от Аксисград трябваше да вземат решение за действие далеч преди този момент. Ако желаят да останат в Пътя и да не го предостъпват на джартите, в такъв случай налагаше се да ускорят заемания от тях сектор от града поне до една трета от скоростта на светлината, преди да се сблъскат с плазмения фронт.
Предполагаше се, че веднага след нахлуването на звездния материал в Пътя плазмената температура ще започне да спада, преминавайки под критичната точка на топене, но още дълго щеше да се задържи в пределите на деветстотин хиляди градуса. Едва след сблъсъка със задвижената част от града условията щяха да се променят драстично.
Според прогнозите, в момента на сблъсъка с плазмения фронт, под въздействие на ударната пространствено-временна вълна плазмата щеше да се сплеска, превръщайки се в тънък слой от нагорещено вещество. Този слой щеше да покрие повърхността на Пътя в момента на преминаването на града, а после отново щеше да се загрее до температура надхвърляща многократно точката на топене и щеше да изпълни вътрешността на коридора със свръхнагрята плазма. По такъв начин преминаващите с релативистична скорост квартали на Аксисград щяха да трансформират вътрешността на Пътя в една тръбовидна свръхнова.
Мирски напрягаше усилия за да следи обществените дискусии, въпреки че малкото предположения, които бе в състояние да схване, му се струваха повече от налудничави. Почти не се тревожеше за собственото си оцеляване сега, която се намираше във вихъра на толкова величествени събития, надхвърлящи границите на всякакво въображение.
Политиците-гешелисти, получили най-сетне жадуваната свобода на действие, трескаво крояха планове. Първо — необходимо бе да бъдат създадени достатъчно издръжливи предни и задни щитове, за да се избегне облъчването на града с твърда радиация, но това означаваше допълнително натоварване за четирите главни поточни генератори, които им бяха останали след разделянето и които и без това щяха да работят на максимални обороти при подобни високи скорости. Ще успеят ли?
Да, отвръщаха физиците. Но на косъм.
Освен това се налагаше да бъде изграден и втори защитен екран по протежение на поточния тунел. Потокът също щеше да се превърне в източник на смъртоносно високи дози радиационно лъчение. Ще понесат ли генераторите и този допълнително натоварващ системата източник?
Да. Но с още по-силни резерви.
Въпреки съмненията, обитателите на града бяха единодушни както никога досега. Никой от тях не желаеше да се върне на Земята, гледаха напред, в бъдещето, а не към миналото. А и след като бяха воювали с джартите от векове, нямаха никакво намерение да им предостъпят доброволно Пътя тъкмо в този момент.
Римская предпочете да се носи из Дебрите и по такъв начин пропусна всички оживени дискусии. Беше се вглъбил в горещи молитви и не се интересуваше нито от обкръжаващата го обстановка, нито от реакцията на минувачите. Най-голямата му тревога беше, дали Бог ще е в състояние да чуе молитви, произнесени вън от нормалния време-пространствен континиум? Възможно ли е да съществува такъв момент, в който да бъдеш откъснати напълно от Бога?
Жената, която бе назначена да го наглежда, се стараеше да го следва от известно разстояние, за да му осигури пълен покой. И без това смяташе, че не е в състояние да му помогне с терзаещия го въпрос. За нея той бе също толкова безсмислен, колкото да се питаш какъв брой ангели биха могли да танцуват върху главичката на карфица.
Докато очакваха окончателното решение от дискусията Рожденски и Мирски се носеха плавно само на няколко метра един от друг в миниатюрната градина. Далеч под нивата, на което се намираха отредените им жилища, върху повърхността на няколко езера блестяха мрежи, наподобяващи светещи змии.