— Няма да оцелее — рече Ланиер. — Не може да вземе нито достатъчно храна, да не говорим за въздух, а и времето за подготовка…
— Той не възнамерява да пътува в телесна форма — обясни Олми. — Както и останалите. Вместо това ще прехвърлят личностите си в един дълготраен механичен работник-изследовател. А след това ще могат сами да избират пътя си — да отварят нови врати, или да изчакат Аксисград, за да установят дали наистина ще стигне до тук. Енергията ще им стигне за милиони години.
Пресиънт Ою поклати бавно глава, без да откъсва очи от баща си.
— Толкова добре ми беше с теб — шепнеше му тя. — Няма да ми е никак лесно, ако те изгубя… завинаги…
— Ела при нас с кварталите на гешелистите — предложи й Ри Ою. — Можем да се срещнем отново, надолу по Пътя. Кой знае какви ще бъдат плановете им, ако успеят? Пък и освен това, някой може да отвори наново тази врата и да ни открие…
— Никой никога няма да открие тази врата — прекъсна го тя. — Ти единствен можеш да го сториш.
— Права е — съгласи се Ятес. — Само ти владееш това умение.
Ри Ою кимна към Патриша.
— Ами Корженевски, или земната жена. Те също… биха могли. Само че Корженевски се връща на Земята, а тя възнамерява да търси нещо още по-неуловимо. Както и да е — нищо на този свят не е вечно.
— Така е — кимна Пресиънт Ою. — Аз също ще се върна на Земята. Смятам, че заради тази идея изстрадахме толкова много. — Тя пусна ръката му.
Портопроходецът пиктира пред нея прощален символ: Земята, обагрена в синьо, зелено и кафяво, с пухести, подвижни облаци, заобиколена от двойната спирала на ДНК и над всичко това опростен вариант на прочутото уравнение на Корженевски, заимствано от късните разработки на Васкес.
До Ри Ою вече стояха талситът, в неговия синкав мехур и франтът — загърнат в неизменното бяло наметало. Пресиънт Ою се наведе, целуна баща си за сбогом и се присъедини към останалите.
Портопроходецът и придружителите му доближиха терасата над новата врата.
— Той изпълни заветите на Хексамона — обяви Пресиънт Ою, когато вратата на диска се спусна. — И отново ще поведе Аксисград, ако пътищата им се пресекат. — Тя протегна ръка и докосна влажната буза на Патриша. Обърса една сълза и я положи на своята буза.
Олми даде нареждания на диска да ги откара обратно при поточния кораб.
Двата поточни кораба — този, който използваше групата на портопроходеца и отбранителният, на чийто борд бяха пристигнали, бяха откачени от потока и висяха, привързани с тракционни полета — необходима предпазна мярка в случай, че от север се зададеше някой евакуационен отбранителен кораб. Олми взе мигновено решение — нуждаеха се от скорост, а по-малкият от двата кораба, бе значително по-бърз.
Трябваше да посрещнат ускоряващия се сектор от града преди да е достигнал една трета от скоростта на светлината. След това имаха две възможности — да се приберат генераторните поточни челюсти, за да може корабът да премине през тунела, или поточният кораб да се откачи от сингуларната и да се прилепи към стената, излагайки се на ударите от твърди ускорени частици, предизвикани от движението на града.
Ала преди да се срещнат с откъсналите се квартали, Олми бе длъжен да изпълни обещанието си към Патриша.
Някъде из оголените сектори, където бе най-вероятно да открие нужните й геометрични колоди, Патриша щеше да бъде оставена на повърхността на Пътя. Щеше да разполага с крайно ограничено време, за да се справи със задачата си — плазменият фронт ги следваше по петите.
Ятес отведе Патриша в задната част на кораба и й даде последни инструкции за работа с ключицата.
— Помни, — рече й той, след като приключи — надарена си с инстинкта, имаш желание, но не и умение. Притежаваш познания, ала ти липсва опит. Не бива да прибързваш, бъди безкрайно търпелива и внимателна. — Той я хвана за раменете и я извърна към себе си. — Имаш ли представа какви са шансовете ти за успех?
Тя кимна.
— Не много добри.
— И въпреки това си готова да поемеш риска?
Тя кимна повторно, без никакво колебание. Ятес я пусна и извади от джоба си миниатюрна кутийка.
— Веднага щом предам ключицата в ръцете ти тя ще възвърне действителната си форма. След това ще служи само на теб, а умреш ли — ще се превърне на прах. Не ме питай каква полза ще имаш от нея, защото не зная. Едно обаче е сигурно — ще може да отваря нови врати само от вътрешната страна на Пътя, но не и отвън. Освен това ще може да определя местонахождението на вече съществували врати, дори ако са били затворени…
Ятес извади с решителен жест ключицата, която за момента едва ли надхвърляше дванадесет сантиметра на дължина и я тикна в ръцете й.