— Хвани здраво двете дръжки — показа й той. Патриша стисна ръкохватките с показалците и палците на двете си ръце. От ключицата бликна шарен поток от огненочервени символи, насочени право в Ятес.
— Все още не те познава — поясни той. — Настоява да получи инструкции от предишния си господар. Ей сега ще я активирам наново. — Той се обърна към ключицата със серия от пиктирани кодове.
Инструментът започна постепенно да се уголемява в ръцете на Патриша, докато накрая достигна размерите на ключицата, която използваше Ри Ою.
— А сега ще прехвърля управлението на теб. — Последваха нови кодирани инструкции и Патриша почувства внезапна топлина, който извираше от инструмента.
Корженевски следеше събитията от известно разстояние. Ланиер се бе доближил до него.
— Струва ми се, че вече мога да разговарям с нея — произнесе учудено Патриша. — Мога да й давам нареждания…
— И да получаваш от нея сведения — довърши Ятес. В гласа му се долови печална нотка.
Корженевски се приближи към тях.
— Бих искал да споделя някои мои мисли, във връзка с предстоящото търсене… да ви помогна с някои технически детайли — рече той.
— С радост ще ги изслушам — кимна Патриша.
Поточният кораб се движеше на юг по Пътя с устойчиво ускорение от двадесет g.
Междувременно плазменият фронт достигна шейсет километровия сектор, затворен за движение във връзка с отварянето на последната врата, удари с невероятна мощ защитните бариери, а страхотната жега предизвика драстични промени в геометричния им строеж. Ето че първата бариера падна и малкият оазис зад нея бе изпепелен в миг, пръстенът от кладенци бе пометен, вратите — затворени, а повърхността на Пътя стана гладка като стъкло.
Откъм вратите в контролирания от хората сектор на Пътя долитаха последни съобщения за хода на евакуацията. Милиони човешки същества бяха предпочели да останат на световете, намиращи се отвъд вратите, вместо да избират между разделените части на Аксисград. Прекъснати бяха всички търговски връзки, използващи като посредник Пътя, а след това многобройните врати бяха надеждно запечатани, като част от подготовката за преминаването както на гешелистките квартали, така и на плазмения фронт.
Олми спокойно насочи кораба към повърхността на Пътя въпреки близостта на плазмения фронт. В хангара на поточния кораб бяха закрепени два флаера, Пресиънт Ою вече подготвяше единият от тях за мисията на Патриша.
В същото време Патриша откри Ланиер и се притисна към него.
— Благодаря ти за всичко, което направи за мен — рече тя.
Ланиер бе намислил да я разубеждава, но сега се отказа.
— Имаш ли представа въобще колко много означаваш за мен? — рече той.
— Значи вече не съм онази новачка, за която трябваше да се грижиш в началото? — попита усмихнато тя.
— Много повече от това. Аз… — той отмести поглед встрани, борейки се със смущението си, после поклати глава. — Ти си нещо изключително. — Той се засмя пресипнало и очите му се насълзиха. — Не съм сигурен точно какво, но наистина си изключителна.
— Искаш ли да отидеш с нея? — попита Олми, приближил се отзад. Във всяка ръка стискаше по един малък черен монитор.
— Какво? — попита Ланиер.
— Ще й е нужна помощ. Аз отивам.
Пресиънт Ою забеляза объркването на Ланиер и поясни:
— Първо ще създадеш свой частичен. След това мониторът ще проектира този частичен. За съжаление няма да може да поддържа обратна връзка с теб, защото ще потеглим веднага щом оставим Патриша.
— А частичните ще умрат ли? — поинтересува се Ланиер.
— Ще бъдат унищожени заедно с мониторите — отвърна Олми. — Но ние ще си останем невредими.
Ланиер долови някакъв злокобен повей в главата си.
— Чудесно — кимна той. — Идеята страшно ми харесва.
Рамон, с неговия неизменен „Тиемпос де Лос Анхелес“, а Рита вече приготвя вечеря по случай завръщането й у дома. Да се завърнеш у дома. И Пол също я чака. Какво ще кажа на Пол? „Няма да ми повярваш…“ Или пък: „Знаеш ли, Пол, изневерих ти, но…“ А може би само ще му се усмихна и всичко ще започне отначало…
Олми и Ланиер — по-скоро техните частични — вече се бяха настанили до Патриша във флаера. Държеше ключицата в скута си. На монитора пред нея се виждаше голата, равна повърхност на Пътя. Патриша стисна здраво ръкохватките на ключицата и веднага влезе във връзка с хиперпространството, което се намираше „отвъд“ стената.
Това, което търсеше, бе малко по-трудно за откриване, отколкото едно точно определено пясъчно зрънце на морския бряг. Патриша търсеше вселена без Смъртта и без самата нея — място, където Камъкът се е появил, но не е предизвикал избухването на война и където нейната алтернативна половинка е умряла по-рано от естествена смърт.