Не яде с особен апетит и честичко поглеждаше към останалите присъстващи в кабината — иноземците, затворени в своите тракционни мехури, дремещи или тревожно активни (четириглавата змия например изпълняваше някакъв енергичен, трескав танц в зеленикавата течност); към Пресиънт Ою, която също го разглеждаше с откровено любопитство, към хранещия се Ятес — единственият сред всички пътници на борда, който приличаше на човек, държеше се напълно естествено и същевременно принадлежеше към гилдията на портопроходците.
Олми мълчеше, застинал почти неподвижно. Зад него се виждаше медицинският работник, който бе приютил временно личността на Корженевски — а също и малка част от Патриша. За момента изображението на Инженера бе изключено, вероятно той се намираше във финалния стадий на съзряване.
Ланиер побутна встрани почти недокоснатата порция и каза, че предпочита да изчака събитията на носа. Олми се съгласи.
Струпаха се отпред, Ланиер — до Олми и Ятес, а странното „П“-образно същество се разположи от другата страна на поточния проход, заобиколено от своето карантинно поле. Двамата франти се наместиха удобно зад тях и се сгушиха, показвайки само главите си.
Далеч пред носа златисто-черната мъглявина постепенно придоби по-топъл оранжево-кафеникав оттенък. Потокът пулсираше в бледо-розово, предавайки напред смущенията от тяхното ускорение.
— Остават още няколко секунди — каза Олми.
Пътят сякаш се разду едновременно във всички посоки. Ланиер почувства, че ръцете му лекичко се тресат, а в очите го лъхна топлина. Потокът вибрираше окъпан в небесно-синьо сияние. Прозрачното стъкло на носа започна да потъмнява, за да компенсира светлината отвън. От поточния проход, минаващ през вътрешността на кораба, се носеше нарастващ грохот.
Още няколко секунди живот, или…
В следващия миг Ланиер си помисли, че тялото му ще експлодира. Той извика от болка и изненада и разпери ръце.
Изведнъж всичко свърши. Наоколо имаше само гъста мрежа от мигащи тракционни полета. Пътят отново бе оцветен в златисто и черно. Потокът тлееше в розово.
— Никакви повреди — обяви Олми.
— Поправка — намеси се Ятес, вдигнал ръка към окото си. Ланиер го бе ударил с лакът. Извини се.
— Няма нищо тревожно — успокои го Ятес. — Тъкмо наистина ще имам повод за един сеанс. Ужасно вълнуващо преживяване.
Някъде зад тях, при постоянно ускорение от четиристотин g, здраво свързаните един за друг Аксис Надер и Централния град, вече бяха посрещнали плазмения фронт с набралата инерция вълна от пространство-време, пораждайки цяла верига от сложни явления, които щяха да превърнат Пътя в една издължена свръхнова.
Радиационното ниво в поточния кораб започна рязко да нараства.
Зарядите бяха разположени на предварително указаните места по целия периметър на седма кухина. Междувременно група инженери бе отскочила до Шишарк, за да извърши последните необходими структурни промени и да провери състоянието на машините в шеста кухина. След взрива и откъсването на астероида от началото на Пътя, машините в шеста кухина щяха да бъдат подложени на огромно натоварване — по същество преустановяване на функцията им като стабилизатори на Пътя, успоредно с едно внезапно и неудържимо нарастване необходимостта от неутрализиране на развихрилите се разрушителни сили вътре в кухините.
Двата квартала — Аксис Торо и Евклид бяха преместени на около сто хиляди километра северно от седма кухина. Вътре в сдвоените цилиндри цареше невероятна бъркотия. По-голямата част от жителите на Аксисград — предимно надерити, както ортодоксални така и други, но също и изненадващ брой хомоморфни гешелисти — бяха прехвърлени за съвсем кратко време в други жилищни помещения, ала твърде малко бяха запознати с обстановката в новите квартали. Царящата атмосфера бе едновременно празнична, триумфираща и тревожна.
Земните гости бяха разположени в няколко просторни зали, където за тях се грижеха доктори-гешелисти и неуморни адвокати.
Един мъжки хомоморф — Хофман не пропусна странната дума и побърза да я прибави към бързо нарастващия си речник — вземаше кожни проби от поверените му близо двадесет земни жители. Хофман беше седма в редицата. Хомоморфът подбираше за всеки по няколко думи, произнасяше ги с усмивка и се стараеше да ги окуражава. Мъжът беше красив, макар и не по неин вкус, може би прекалено издължен, а много от чертите му се срещаха и при другите хомоморфи. Или пък проявяваше прекалена придирчивост, свикнала бе на значително по-голямо разнообразие от Земята, където дребни дефекти — изкривени носове, увиснали устни, зъбни дефектни, все още създаваха една почти средновековна атмосфера.