След като приключи с лабораторните проби, той извади от медицинската чанта купа с релеф на човешко лице.
— Този уред извършва цяла серия от медицински анализи — обясни им той. — Трябва да знаете, че тестът е напълно доброволен. Ще се радваме искрено, ако ни съдействате.
Естествено, всички се съгласиха да съдействат — надничаха в купичката и проследяваха движещите се вътре сложни драскулки.
Усещането, по време на анализите и през цялото време, беше не на принудително сътрудничество, а по-скоро на приятелска взаимопомощ. И наистина — повечето от присъстващите бяха вдигнали на раменете си едни или други национални флагчета и ги развяваха гордо. Виждаха се знамената на Индия, Австралия, САЩ и СССР, както и на други нации. И всички горяха от желание да разговарят на своите родни езици.
Когато свършиха с медицинските изследвания, поведоха ги към цяла редица от асансьори, в другия край на залата. Ан Блейкли, бившата секретарка на Ланиер, а сетне и на Хофман, се прехвърли от съседната група. Придружаваше я Дорийн Кънингам, бивш завеждащ охраната в градчето на учените.
— Всички са така напрегнати — прошепна Кънингам на Хофман.
— Не и аз — отвърна Хофман. — Чувствам се, сякаш са ме пуснали във ваканция. Големите чичковци поемат нещата в свои ръце. О, Божичко — възкликна тя, когато надникна в асансьора. Не се виждаше никакъв под. Дори след подробните обяснения на доброволните помощници и няколко демонстрации, не беше никак лесно да пристъпят напред.
Държаха се за ръце, докато групата им — състояща се поне от шейсетина души — се изкачваше нагоре. Кънингам бе затворила очи. Успя само да прошепне на Хофман, че руснаците понасяли всичко доста зле, тъй като по природа били песимисти.
— Някой ми каза, че неколцина от нашите избягали — рече Хофман, стараейки се да не откъсва поглед от гърба на стоящия пред нея. Липсваше каквото и да било усещане за движение, дори стените изглеждаха непроменени и въпреки това пътуването не беше никак приятно.
— Четирима — двама руснаци и двама американци, така поне чух — подхвърли Ан.
— Някой познат?
— Римская — рече Кънингам. — И Берил Уолъс.
— Берил… — тя вдигна вежди и поклати глава. — Не го очаквах от нея… нито от Римская. — Нима се чувстваше предадена? Струваше й се абсурдно. — А от руснаците?
— Единият е Мирски — добави ан. — Второто име не ми говореше нищо.
Съобщението за Мирски не я изненада особено. Умееше по-добре да преценява непознатите, отколкото членовете на нейния екип. Толкова за прочутия й инстинкт на опитен администратор.
Помещенията им се намираха в различни краища на квартала. Посрещнаха ги нови доброволци-хомоморфи, тъй като групите продължаваха да растат и да стават все по-малочислени.
— Ще бъдете по трима в апартамент — съобщи им техният помощник. — В момента сме малко на тясно.
— Заедно? — обърна се Кънингам към Хофман и Блейкли.
— Естествено — отвърна Хофман. Блейкли кимна.
Групата им се състоеше от дванадесет души, но броят им бързо се смаляваше, докато ги разпределяха из празните апартаменти. Най-сетне останаха трите, придружаваше ги жена-хомоморф, с руско флагче на рамото. Апартаментът им бе разположен в самия край на дълъг, ярко осветен коридор.
Стаите бяха малки и съвсем празни. Хомоморфът се задържа колкото да им даде най-общи сведения за използването на домашната информационна система. След това им пожела „всичко хубаво“ и си тръгна.
— Защо ли толкова бързаше? — чудеше се Блейкли.
— Както и да е, не ни остава нищо друго, освен да се настаняваме — предложи Хофман.
След минути вече обсъждаха оживено с назначения към тях от библиотеката призрак различните възможности за декориране на стаите. Имаха няколко часа до Откъсването, както го бяха нарекли. Хофман използва времето за да се свърже с останалите си познати и да установи кой къде е настанен.
Междувременно Блейкли и Кънингам се спряха на ярка, жизнерадостна мебелировка, с повечко простор. Хофман се присъедини към тях тъкмо на време за да се запознае с домашните уреди и да опита храната, поднесена от автоматичната кухня.
Призракът ги уведоми, че земните жители са поканени заедно с гражданите да присъстват на предстоящото грандиозно зрелище — Откъсването. Огромно количество монитори, разположени на различни места из Шишарк щяха да предават подробности от събитието и последствията от него за всички желаещи.
След като се нахраниха и наситиха на чудесата на апартамента, трите жени единодушно решиха, че не бива да пропускат нито миг от онова, което предстоеше да се случи с астероида и кварталите.