Предаваното изображение съвсем малко се отличаваше от действителността. Само след няколко минути Кънингам изключи екрана и започна да се кикоти неудържимо.
— Ама че смешна работа — подхвърли тя, докато се въргаляше на килима, изпъстрен с ориенталски шарки. — Направо ще се пръсна.
Малко след това Блейкли също се зарази от истеричното настроение.
— Побъркахме се — изпъшка тя. — Все едно, че не знаем какво става.
— О, аз знам — поправи я Хофман.
— И какво? — попита Кънингам, опитвайки се да остане сериозна.
Хофман сви пръстите си под формата на фуния и ги погледна през нея.
— Ей сега ще взривят единия край — онзи, който никога досега не е бил пробиван. Северният полюс.
— Божичко — ококори се Кънингам и забрави за смеха. — А какво щеше да се случи, ако бяхме опитали да го пробием? Къде щяха да излязат сондите?
— Северният полюс ще хвръкне във въздуха, — продължи да обяснява Хофман, без да обръща внимание на въпроса — а Камъкът ще се откъсне от коридора. А после…
— Какво? — попита Ан.
— Тази половина от града ще се отдели от коридора. Превръщаме се в космическа станция.
— А Камъкът?
— В нова Луна.
— И ще се върнем на Земята?
Хофман кимна.
— По дяволите — изруга Блейкли. — Това е… направо не зная какво е. Второ пришествие? Денят на възкръсването? Литнали по автострадите мъртъвци. Нещастници, напускащи автомобилите си през покривите. — Блейкли млъкна засрамена и се загледа в екрана. — Дрънкам глупости, нали? Няма никакви автостради, нито коли. Само спускащи се от небесата ангели.
Хофман въздъхна дълбоко.
— Права си — рече тя. — Живеем в приказка. — После, неочаквано избухна в смях и не можа да се спре, докато лицето й не посиня от напрежение, а в очите й бликнаха сълзи.
Един час преди определения за откъсването миг, телесният представител Розен Гарднър изпрати лично съобщение до Хофман с молба да бъде приет. Само след няколко минути се появи на входа на апартамента собственолично — „телесно“, както се изразяваха тук. Хофман го покани да влезе.
Гарднър обясни, че след разделянето на Хексамона и доброволното изгнаничество на надеритите, неговата политическа кариера е приключила и затова е направил постъпки да започне като телесен представител на земните жители в Новия възел. По негово мнение Хофман била най-подходяща за посредник при преговорите. Предложи й да я държи постоянно в течение, като я свърже към неговата лична информационна система.
Ваканцията свърши, помисли си тя, не без известно съжаление. Зовът на дълга отново.
— Освен това нося някои новини — продължи той, изправен пред нея, със скръстени отзад ръце. Хофман вече бе започнала да открива известни общи черти при всички ортодоксални надерити — посветени на работата, изпълнени с благородни помисли — пълно противоречие на земните политици, които така добре познаваше. — Получихме съобщение от Патриша Луиза Васкес и четиримата, които бяха изпратени да я открият.
— Да?
— Трима от тях вече се завърнаха в града. Това са Лоуренс Хайнеман, Карен Фарли и Ленър Каролсон. Известно време са прекарали в плен, срам ме е дори да призная — при гешелистите в Аксис Надер и Централния град. Освободили са ги малко преди тяхната част от града да потегли на път. Скоро ще се присъединят към вашата група.
— А другите?
— Патриша Луиза Васкес е получила уникалната възможност да намери пътя за дома — продължи сер Гарднър. — Не съм съвсем сигурен какво точно означава това, подробностите са доста оскъдни. Тя и Гари Ланиер са придружили портопроходеца до маркировка 1.3х9, групата е било доста голяма и повечето от тях, включително Ланиер, сега пътуват насам и дори са се разминали с ускоряващите се квартали. За нещастие, няма да успеят да пристигнат навреме в нашия сектор, за да се присъединят към нас.
Нямаше никаква представа какъв е този „портопроходец“, а и не смееше да попита. Реши да провери по-късно в библиотеката.
— Ще успеят ли да напуснат коридора?
— Не зная — вдигна рамене Гарднър. — Водачът им, сер Олми, е бил информиран за нашите намерения. Той смята, че ще успеят да напуснат Пътя преди окончателното му затваряне. Задържали са се край няколко врати, където трябвало да оставят пътници — иноземци.
Хофман поглъщаше новините без да произнесе нито дума. Беше се примирила с мисълта, че както Васкес, така и четиримата, които бяха изпратени да я търсят, са загинали, или изгубени безвъзвратно в хаоса. За известно време дори бе успяла да ги забрави. Сега отново си спомни доскорошните тревоги, още повече, че нямаше никаква представа какви са шансовете им да оцелеят.